Срещнали се Любовта и Приятелството. Любовта попитала:
-За какво си нужно ти, щом мен ме има на света?
-За да оставя усмивки там, където ти оставяш сълзи-отговорило Приятелството.
Публикувано от Gloxy-Floxy
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
13 ноември 2009 г. в 12:13
А и за да подготви "почвата" там където Любовта още не е отишла
27 ноември 2009 г. в 15:36
:) Понякога става и по този механизъм.
19 януари 2010 г. в 17:52
Не зная вси4ки ‘механизми’ Глокси, но съм твърдо ‘с’ Аноним . , защото нямам спомен за приятелство след любов. Абсурд!
И отговора за необходимостта е с мн. лъчи: най.светлият от които е че приятелството е най –ценното човешко качество, а любовта е Божи дар!... и не могат да се сравняват.(и не бива)
19 януари 2010 г. в 18:12
Колко жалко, че нямаш такъв спомен. Защото това означава да завършва с омраза или пълно равнодушие.
20 януари 2010 г. в 17:41
Защо ме караш да го кажа? Любовта дава толкоз мн.сили ,че приятелство след нея те кара да се усещаш ........ съжален!... Е да , жалко.
//нищо,де...животът е синусоида...почти ;)//
20 януари 2010 г. в 18:33
:) За любовта е вярно и за синусоидата тъй също. И ако успееш да приемеш овреме второто, не би трябвало да се чувстваш съжален.
Това, че е различно, не значи, че не може да е топло и е далеч за предпочитане пред изстинала или агонизираща любов.
Поне аз така си мисля. Но хората, разбира се, изживяват по различен начин.
22 януари 2010 г. в 10:14
Привет!
Ако дадеш за пример брака ,където любовта продължава в приятелство, знай, 4е той отива към залез / сега ве4е голям % се разпада/. Ако от реала минем към книги, филми, ТВ , къде има приятелство след любов и какво е то?
22 януари 2010 г. в 11:31
:)) Аз не съм тук за да пиша изповеди за живота си и да привеждам доказателства, Нав. Нито настоявам да убеждавам някого в нещо на всяка цена. Всеки си има своя истина.
Не бих казала нещо повече от това, че моите любови не са завършвали с враждебни отношения, което вероятно се дължи на факта, че съм мислеща, прощаваща и умея да изплувам над емоционалната си неудовлетвореност що се отнася до случаи, в които съм била губещата страна. А за обратните случаи ..., ами и мъжете са били съответни :).
Ако човек предпочита/настоява да се прикове към болката, никой друг не може да му помогне.
28 януари 2010 г. в 12:28
яяя, на каква интересна дискусия попаднах :)
С Глокси съм. Твърдо.
Една позната умираше от рак. Покани на прощално парти най-близките си приятели, сред които и бившите си любовници.
28 януари 2010 г. в 12:47
:) Благодаря!
9 април 2010 г. в 18:43
попаднах на интересната дискусия в точния момент
благодаря на Глокси за притчата и чудесния коментар
подейства ми като лекарство срещу болката
да простиш е просто божествено