Учителят задал въпрос на учениците си, защо хората крещят, когато са ядосани, защо крещят, когато се карат. Учениците започнали да правят предположения, но нито едно от тях не задоволило учителя.
Най-накрая той им обяснил, че когато хората изпитват гняв един към друг, сърцата им се раздалечават и те трябва да говорят много, много високо за да се чуят. Когато изпитват любов един към друг, сърцата им са толкова близко, че се чуват, дори да шептят.
Публикувано от Gloxy-Floxy
3 октомври 2009 г. в 15:20
Толкова много ми харесва тази притча че ми се иска да те цитирам в един мой блог :-) Може ли??? :-)
3 октомври 2009 г. в 17:41
Може, посочи източник, ако искаш. И да не сложиш, притчите са притчи, когато се предават от уста на уста :).
4 октомври 2009 г. в 19:52
http://bg.netlog.com/pvacheva/blog/blogid=32187#blog
4 октомври 2009 г. в 19:56
Всъщност току-що добавих правила за копиране. Проявих по-строго отношение от това, което изразих в отговора си към теб вчера, защото днес случайно попаднах в един блог, където мотамо е копиран мой превод на "Чупливи подаръци" без посочен източник или някакъв коментар и ми стана неприятно.
Към теб проявих отношение към познат човек, информира ме, че искаш да копираш и не е проблем, но така както го видях направено на другото място, откровено се подразних.
Преди да публикувам коментара, видях,че си поставила линк.Благодаря, Параскева!
4 октомври 2009 г. в 21:12
Моля да бъда извинена относно недоглеждането си за авторския превод и че с това съм предизвикала негативни емоции у Вас, а именно, че не цитирах източника си. Обикновено не пропускам толкова важно нещо, но залисана по притчите, уви и това се случи. Корекцията е нанесена, но ще Ви разбера, ако пожелаете да сваля поста.
С искрени извинения:
Добромира Кралева
http://protuberans.blogspot.com/2009/09/blog-post_28.html
4 октомври 2009 г. в 23:02
:) Извинена си, Добромира! Отговорих ти и на мейла. Не е необходимо да сваляш нищо. С корекцията вече всичко е наред.
Вероятно вината е моя най-вече, защото не бях регламентирала нещата в тоя контест.Сега вече го направих, така че: Всяко зло за добро!
5 октомври 2009 г. в 8:54
Толкова много се харесват притчите, че хората желаят да ги разпространяват. Все пак така придобиват още по-голяма популярност. Благодаря ти още веднъж, че ми позволи да покажа една от тях на моите приятели :-)
5 октомври 2009 г. в 12:24
:) Няма защо! И аз благодаря, че придавате смисъл на труда ми!