Младеж се гордеел с това, че има много приятели.
Един ден той срещнал любовта на живота си и решил да се ожени. С подготовката на тържеството се занимавал баща му, включително и с разпращането на поканите.
В деня на сватбата нито един от приятелите му не дошъл.
-Защо не си поканил приятелите ми?-сърдито попитал младоженецът баща си.
-Уведомих ги! Но писмата съдържаха молба за помощ, а не покана за сватба.
Публикувано от Gloxy-Floxy
15 септември 2009 г. в 11:30
не искам много , а верни приятели.
11 октомври 2018 г. в 20:28
Каня Ви на НАШАТА СВАТБА!Тя ще се състои на седмия лунен ден - сред звездите* Носете със себе си единсвено мечтите и блясъка в очите*В Розовата долина Танцувайте с Радостта, а когато Слънцето изгрее ЛЮБОВТА в сърцето нека сладко пее и над люлката на Мери водопад от щастастие нека да се лее* Нека тези думи полетят като стрела, осем пъти да обиколят цялата Земя и да докоснат всяка влюбена душа, която е готова на всичко в името на ЛЮБОВТА!