При нея в леглото се появил неканен гост. Дори и двойното легло било твърде малко за него и той енергично я избутал до стената. Краката и ръцете му били ледени и тя се свила на кълбо, зъзнейки от студ.
- Кой сте Вие? - тя шепнела едва доловимо.
- Аз съм Самотата.
- Самотата ... - тя повторила ужасното име, от чиито звуци угаснала последната свещ. - А какво умеете?
- Умея да рисувам- казала Самота и нарисувала Болка.
- Умея да пея - казала Самотата и изпяла Страдание.
- Знам как да правя магии - казала Самотата и направила Сълзи.
С побелели устни тя прошепнала:
- Махайте се! Аз ... Аз не Ви искам тук.
- Не мога да се махна.
- Но защо?
- В едно двойно легло винаги трябва да спят двама души. Когато вторият не е на мястото си, то става мое - Самотата се поклонила леко, докосвайки нейната нежна кожа с косите си, подобни на бодлива тел.
- Ами ако ... ако си взема единично легло? - тя прехапала устни до кръв.
- Тогава ... - Самота одраскала гърба и - тогава, когато дойде вторият, за него няма да има място.
- Но ... но ... но когато той дойде, ние можем да се върнем тук! - тя рязко се обърнала с лице към Самотата.
- Не! Когато се върнете, няма да има място. Тук ще има две Самоти. Самотата също не обича да бъде сама.
Самотата сложила ледената си длан върху сърцето и.
-Е, какво избираш? Завинаги сама? Или ще изтърпиш госта за известно време?
- Ще потърпя! - тя рязко се обърнала към стената и ритнала Самотата по крака.
Но Самотата вече хъркала ...
Публикувано от Gloxy-Floxy
19 ноември 2009 г. в 15:56
:-) Гадничко... чак го усетих. И не дава възможност за бягство... Но е вярно.
9 март 2010 г. в 15:23
trqbva da sme silni i da doide samotata zagarbia ne ostavai neinoto presastvie blizo do teb
19 април 2011 г. в 1:44
Според мен не зависи, от това дали някой ще си смени кревата или не, дали ще го намери самотата.
Има късметлий на тази земя те винаги, имат любим човек до себе си, дом, семейство, приятели.
Дори и да ги остави любимия човек останалите неща ще ги подкрепят.
Има и други хора на, които просто не им е било писано да не бъдат самотни. Няма значение какво правят или не правят, къде ще се скрият или на какъв креват ще спят.
Защото самотата е студ който кара комите на ръцете да настръхват и пристъпва бавно и сигурно към сьрцето.
Това е студ, който не може да стопли и най-слънчевия и топъл летен ден, най-красивия пейзаж и най-веселата компания.
Някой хора живота ги гали с перце, а други ги дяла с теслата.
8 септември 2012 г. в 13:10
Все се повтаря едно ои също.Съдба.Колкото и мъже да имаш пак ще си останеш сама