Приказка за розовата мъгла


Изображение от devianart
Сред безкрайната ледена пустош стърчал самотен трънен храст ...

Помните ли тази приказка? За розата, която разцъфнала в студа от топлото дихание на ранения дракон? Тя още е там, в безкрайната ледена пустош, където единственият сезон е зимата, и чака следващото му завръщане.

Странна станала тази зима - достатъчно мразовита, за да ти затракат бодлите от студ и не достатъчно, за да се вцепениш и да не усещаш нищо, което понякога е за предпочитане ... И все пак, като си се пробудил и разцъфнал веднъж, да заспиш непробудно отново не е най-голямата ти мечта. По-скоро, по-скоро ... Понякога, като минавали белите мечки, разказвали, че ледниците са започнали да се топят,  климатът се променял. И розата, макар да харесвала слънчевите отблясъци на снега, си представяла как той е изчезнал и като в приказките, които разказвала на дракона, наоколо е зелено-зелено, с още цветя, и дървета, и храсти, и пойни птици, и животинки ... И докато си представяла това, се опитвала да помръдне корените си в пръстта, но тя била все така вкочанена и твърда.
Явно, ако наистина предстояло затопляне, нямало да се случи тъй бързо ... А и драконът не се явявал често. Защото освен грижовни, драконите биват и угрижени и не винаги им е до градинарство. Розата добре разбирала това, но и било толкова студено без него и просто ..., ами просто и липсвал. Понякога в съня си чувала плясъка на крилете му и мислела, че е пристигнал, но когато му заговаряла, никой не и отвръщал. Тогава отваряла розовите си очи и виждала, че наоколо няма съвършено никого. Както обикновено! И разбирала, че е сънувала и е бълнувала насън.
- Знаете ли, - заговорила една сутрин розата на бодлите си, - щеше да е много хубаво, когато той не може да дойде при мен, аз да отида при него. А и когато го няма дълго, започвам да се тревожа дали не е изпаднал в беда. Ако можех да стигна при него, щях да разбера дали е добре. ... Но аз не мога да ходя, даже не мога да помръдна от мястото си!
- Искаш да ходиш ли? - обадил се непознат глас.
Розата вдигнала очи от немите си бодли и съзряла нещо невиждано. Приличало на животно, защото било покрито с козина, но тя не била еднаква по цялото му тяло. Зъбите му също били различни и висели от едно завито около врата му клонче.
- Какво си ти? - изумено попитала розата.
- Човек, шаман, на вашите услуги! - любезно се поклонил непознатият. - Правя чудеса и магии. А както чух, точно това ти трябва.
- О, шаман, чувала съм - разбиращо кимнала розата.
В приказките, които знаела, се разказвало за такива същества, но тя въобще не допускала, че наистина ги има и си помислила, че се е побъркала напълно. В крайна сметка, когато обитаваш една безкрайна, бяла пустош и през повечето време ти е толкова мразовито, че бодлите ти тракат от студ, не е изненадващо да се побъркаш.
- Това, че досега не си ме срещала, не значи, че не съществувам! - обидено заявил непознатият и допълнил: - Освен това мога да чета и мисли ...
- О! - смутила се розата за кратко, после изведнъж се оживила: - Мислиш ли, че лесно бих могла да се науча да ходя, все пак никога не съм помръдвала от мястото си?
Но не дочакала отговора, защото я осенила друга идея:
- Или да летя? Като птица?
- Роза с крила? - скептично изсумтял шаманът. - Моля, госпожице, аз съм естет! ... Но ако искаш да летиш, мога да те превърна ..., да те превърна в облак?
- Прекрасно! - вдъхновила се розата, после леко посърнала: - А какво ще искаш в замяна?
И тревожно погледнала към бодлите си.
- О, не, не! - засмял се шаманът. - Не са ми нужни бодлите ти. Даже и дарбата ти да разказваш приказки. Това, което искам ... е цветът ти.
- Така ли, а защо?
- ... Ами нали разбираш, наоколо всичко е бяло ... - смутил се шаманът. - Ще боядисам рекламата на фирмата си: "Шаман Аман - прави магии всякакви". В червено ще се вижда отдалеч. Така ще имам предимство пред конкуренцията ...
Розата помислила малко и кимнала утвърдително:
- Добре, вземи го!
Шаманът взел да напява нещо неразбираемо и смешно да подскача. А розата усетила как се откъсва от земята и се понася нагоре.
- Летя! - извикала тя.
- Лек път! - помахал и отдолу шаманът, който ставал все по-малък и по-малък.
След малко високо в небето се появил един бял, красиво оформен облак. Другите облаци го изгледали завистливо и започнали да го имитират и да променят формата си. Но розата не им обърнала никакво внимание.
- Е, добре! Да видим сега - и се огледала внимателно във всички посоки.
Но за нейно изумление от там, високо в небето, където даже не била мечтала да стигне, се виждало същото, което и на земята - безкрайната ледена пустош. Една нескончаема белота и нищо друго. Листенцата на облака клюмнали. Подухнал лек вятър, поразрошил ги и леко поместил облака.
- О, не! - съкрушила се розата. - Сгреших! Трябваше да поискам да ходя. Трябваше да се сетя, че така ще съм подвластна единствено на вятъра и мога да отида само там, където ме заведе той, ако въобще благоволи да ме помръдне ...
И и станало толкова тежко на душата, че натежала като камък. Устремила се надолу и тупнала на земята.
- Ау! - възкликнала розата, но не защото я заболяло, а от изненада. Защото, когато се ударила в земята, се разплискала на всички страни.
Опитала се още да помести краищата си и наистина, те се движели навсякъде, накъдето пожелаела.
- Ха, ето това е! - възкликнала повторно розата. - И ходя, и летя, и плувам. Много полезно, особено когато представа си нямаш къде отиваш или по-право искаш да отидеш навсякъде ...
Тя започнала да се разстила ниско над земята и тръгнала на път. Колкото по-далеч отивала, толкова по-безплътна ставала. И се превърнала в лека, ефирна мъгла.

... Ако изведнъж се озовете в мъглата и особено ако тя има лек розов аромат, не и се сърдете. Това е розата, която търси своя дракон. Просто спрете и изчакайте малко. Тя няма да се задържи дълго, ще продължи нататък.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!

Публикувано от

2 Response to "Приказка за розовата мъгла"

  1. Amazonka says:
    27 ноември 2012 г., 20:00 ч.

    !!! Прекрасно е!!!

  2. Gloxy-Floxy says:
    27 ноември 2012 г., 20:01 ч.

    :) Мерси! <3

Публикуване на коментар