Притчите

Понеже и двете бирмански легенди, които имам - за кокосовия орех и за рубина - много ми харесват, реших да направя целенасочен преглед. Там, оказа се, обитават доста племена и фолклорът и митологията им не са идентични, което дава още по-голямо разнообразие. Харесах си за превод още някои легенди и пословични приказки в стил "и оттогава започнали да казват". Но всичко по реда си. :)

Разказват, че преди на земята хората не живеели като сега. Тогава не носели дрехи, не добивали храна и въобще не познавали нужди и лишения. За всичко се грижел небесният владика.

Когато хората били гладни, той им пращал толкова храна, колкото искали. Когато времето било лошо ги криел от дъжда, вятъра и палещия зной. Затова в онези далечни времена нямало сред хората нито завист, нито злоба и те живеели спокойно и щастливо. Каквото и да потрябвало на човека, небесният владика веднага му го пращал. И хората нито шиели дрехи, нито строели жилища.

В онези времена на земята нямало още диви зверове. Затова пък навсякъде гъмжало от змии. Змиите силно приличали на хората: и говорели, и ходели, и се държали също като хората. И били в дружески отношения помежду си.

Минало време и на земята се появили първите дървета. Целогодишно те били покрити с ярки, красиви цветове и сочни, ароматни плодове. Още когато ги зърнали за пръв път, хората пожелали да си наберат от цветовете и плодовете, но небесния владика строго им забранил.

Дълго време хората спазвали забраната, но веднъж в разговор със змиите споделили желанието си. 

- Ама че глупци! - изненадали се змиите. - Та ние отдавна берем от цветовете и плодовете на дърветата, просто го правим тайно от небесния владика. Няма от какво да се страхувате!

Послушали ги хората и си набрали ароматни букети от цветовете, а после опитали и плодовете. Но не станало както предрекли змиите, а напротив - небесният владика веднага научил, страшно се разгневил и заповядал хората веднага да се явят при него.

Тогава те се засрамили, за пръв път осъзнали голотата си, покрили телата и лицата си с листа от дърветата и така се явили пред повелителя. Когато ги попитал защо са погазили заповедта му, те му казали чистата истина - много им се искало да опитат плодовете и змиите ги посъветвали как да постъпят.

Изслушал ги небесният владика и казал:

- Вие сте постъпили глупаво и нечестно. Малко ли ви беше храната, която ви пращах, та трябваше да късате още и плодовете на дърветата? Престъпихте заповедта ми и затова ще ви накажа. От днес сами ще изкарвате прехраната си с тежък труд и ще се защитавате от студ и горещина, като си шиете дрехи и си строите жилища. А змиите ще накажа още по-тежко: занапред да не могат да говорят, а само да съскат; не им позволявам повече да ходят по земята - нека се влачат и гърчат в прахта.

Така ги проклел небесният владика.

И оттогава секнали небесните дарове за земните обитатели. Змиите останали без реч и крайници, а хората до ден днешен се трудят с пот на челото за прехраната, облеклото и жилищата си.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!