Да започнем седмицата с малко хумор и пословични бирмански приказки, както ви обещах. :)
Веднъж зет бил на път заедно с престарялата си тъща. Наложило се да вървят през суха, напукана от жар земя. Много се изморили. А старицата примряла от жажда.
- Зетко, - примолила се тя, - намери вода, иначе ще издъхна!
Мъжът тръгнал да търси вода. Изминал дълъг път, но в крайна сметка открил извор. Когато се връщал обратно с гърнето вода в ръце, срещнал човек, който яздел на кон. Ездачът също изнемогвал от жегата и се опитал да спазари водата, която носел другият пътник, за коня си. Зетят много искал да получи коня, но чувството за дълг надделяло.
- Не мога, приятелю! Ако не занеса тази вода на тъща си, тя ще загине. Това все едно е жива вода. Как да ти я продам?!
И продължил. Скоро пристигнал там, където оставил тъща си и видял, че тя не доживяла да утоли жаждата си, издъхнала от жегата.
"Ех! - горчиво въздъхнал зетят. - Да знаех, че тъща ми не е между живите, сега кон щях да яздя!"
Оттогава започнали да казват така, когато човек изпуска сгоден случай, защото не може да знае всичко предварително.
При копиране на материали от блога,
посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да
ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Да знаех, че тъща ми не е между живите, сега кон щях да яздя!"
Публикуване на коментар