Мъдростта на Хаким

Хаким ал Мансури бил велик мъдрец от Балх. Имал хиляди ученици и само появата му в царския двор се приемала за признание за законност на управлението. 
Хаким имал една особеност - говорел рядко и малко. А когато го правел, изглеждало сякаш думите му нямат нищо общо с духовните ценности.
Веднъж един известен свещеник го предизвикал на словесен двубой по философски теми. Твърдял, че Мансури говори толкова малко за сериозни неща, защото е несведущ и неопитен в тях.
За двубоя се събрали хиляди зрители. Свещеникът започнал внимателно, с щателно подбрани фрази, възнамерявайки да пристъпи към същинска атака в средата на спора. Не били минали и няколко минути от началото, когато Хаким се надигнал, посочил противника си с пръст и той се вцепенил на място, без да може и дума повече да отрони.
Тогава Хаким ал Мансури си тръгнал.
По обратния път един от учениците му го попитал:
- Учителю, защо парализира противника си, а не обори аргументите му?
- Защо ти е да замеряш противника си с кал, когато имаш меч? Даже и маймуната няма да започне се дразни, ако може да направи нещо по-добро. Този човек не искаше истината, той искаше единствено да ме победи.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!

Публикувано от

2 Response to "Мъдростта на Хаким"

  1. Анонимен Says:
    25 ноември 2012 г., 20:30 ч.

    Абе, да ме извиняват и мъдрия Хаким и автора на притчата, ама това според мен си е саморазправа с опонента с удар под кръста. Май е бил прав свещеника да го подозира в невежество, ама не го е знаел и колко е коварен. Изобщо, малко на партиен секретар от едно време ми мяза този Хаким...
    (с извинение за инакомислието)

    Непотребител

  2. Gloxy-Floxy says:
    25 ноември 2012 г., 21:03 ч.

    Инакомислието се приема.
    Моетомислие се свеждаше до това, че методът е прекрасен(ако ти е посилен, естествено), кога някой, дето ти е километри под нивото, те занимава с глупости, дето също са ти километри под нивото и най-вече не изпитваш никаква необходимост да се доказваш пред него. Всичкото това при допускане, че ни най-малко не е бил невежа де. :)
    От друга страна, сега като се замислям, ако геният тенденциозно подхожда така, трябва да си говори единствено с огледалото. :)

Публикуване на коментар