 |
| Изображение от Desktop Nexus |
В едно северно селце живеел дърводелецът Андерсон, изкусен майстор. Веднъж, в навечерието на Коледа, докато жената и децата му украсявали елхата, той се измъкнал тихичко от къщи. Във бараката бил скрил чувал с подаръци за децата. Искал да се преоблече като Санта Клаус и да изненада своите Петер, Марта и Олаф.
Дърводелецът качил чувала на шейната и я потеглил към къщата, която била на върха на хълма. Пътеката била заснежена и стръмна. Изведнъж Андерсон се подхлъзнал, стоварил се върху шейната, а тя полетяла надолу. И - прас! - връхлетяла с пълна сила върху човек, който вървял по пътя. Двамата излетели в крайпътната пряспа и кое е ръце, кое - крака от това, което останало да стърчало от нея, иди че разбери!
- Много се извинявам! - казал Андерсон, докато се измъквал от снега.
- Аз съм виновен - започнал да се извинява на свой ред непознатият, докато правел същото. Както и Андерсон, той бил облечен в червена шуба и шапка, с костюм на Санта Клаус.
- А, и ти си се преоблякъл - засмял се Андерсон. - Решил си да забавляваш децата си?
И протегнал ръка на непознатия:
- Андерсон, дърводелец.
- А аз съм Санта Клаус.
- Е, какво пък, Коледа е! - засмял се отново Андерсон. - Време за шеги и забавления.
- Знаеш ли какво измислих? - казал непознатият. - За да стане още по-забавно, хайде да се разменим: аз ще занеса подаръци на твоите деца, а ти ще навестиш моите. Само махни този костюм.
Андерсон бил озадачен:
- А как да се преоблека?
- Никак. Моите деца виждат Санта Клаус всеки ден, а истински жив дърводелец никога не са виждали. Ще се зарадват!
"Ама той наистина е Санта Клаус!" - ахнал наум Андерсон. А на глас казал:
- Но аз нямам какво да подаря на децата ти.
- Подаръци? - замислил се Санта Клаус. - Ако си истински дърводелец, просто си вземи инструментите, друго не ти трябва.
Андерсон взел от бараката инструменти и тръгнал през гората към дома на Санта Клаус. Как го открил ли? Лесна работа! По следите до брезовата горичка, после към двете високи елхи до полянката и там, под поваленото дърво в землянката. А зад трите пънчета до просеката се подавали три детски нослета, а над тях - три малки червени шапчици, също като на Санта Клаус.
- Кой си ти? - попитали малките Санта Клаусчета.
- Аз съм дърводелецът Андерсон, вашият татко ми показа пътя до дома ви.
- Истински жив дърводелец! - зарадвали се децата.
Андерсон трябвало да се прегъне почти на две, за да се вмъкне в землянката, но вътре било просторно. Подът бил пръстен, вместо столове - пънчета, на креватите - мъх, толкова мек, че просто "ох"! В люлката лежало най-малкото Санта Клаусче, а в ъгъла седял дядо Санта Клаус, който вече недочувал и затова попитал глухо:
- Кой ни е дошъл на гости?
- Това е Андерсо-о-он! Истински жив дърводелец! - закрещели с пълно гърло децата.
Те разказали на Андерсон, че дядо им е толкова стар, че не може вече да се повдигне от пънчето, през цялото време седи на него.
Най-голямото момченце попитало:
- Можеш ли да ми направиш шейна?
Че как да не може?! Запретнал Андерсон ръкави и такава шейна измайсторил - бърза, удобна и лека.
- А на мен ми трябва креватче за кукли! - дръпнало го за ръкава момиченцето с рижи плитчици. - Аз повивам полските мишлета или люлея катеричките, слагам ги да спят. Те много обичат да си играят с мен.
Андерсон и направил красиво куклено креватче.
- А ти какво искаш? - попитал той малкото момченце, което стояло срамежливо встрани.
- Не знам.
Андерсон му направил пумпал казал:
- Взимай смело и се забавлявай!
После Андерсон намерил дълъг корен със закривен край и започнал да го дялка с ножа.
- Какво правиш сега? - не могли да сдържат любопитството си децата.
Но той не им казал, докато не свършил. Това било патерица за стария Санта Клаус. Сега той могъл леко да стане от пънчето.
А на бебето Санта Клаус Андерсон измайсторил от останалите парченца дърво птиче синигерче.
- Благодаря, дърводелецо Андерсон! - радостно викали децата. - Досега не сме имали такава хубава Коледа, с толкова интересни подаръци и истински жив дърводелец!
Когато се прибрал у дома, Андерсон попитал своите деца:
- Е, какви подаръци ви донесе Санта Клаус? Показвайте!
- Все едно никога не си ги виждал! - спогледали се хитро Петер, Марта и малкият Олаф. - Нали сам се беше преоблякъл като Санта Клаус и ни ги докара с шейната.
- Не, не ... Днес срещнах истинския Санта Клаус, ходих в дома му и измайсторих подаръци за неговите деца, а той дойде при вас.
Децата се засмели звънко:
- Татко, знаем, че беше ти. Даже малкият Олаф знае, че чудеса няма!
Андерсон започнал да се горещи, но все едно децата не повярвали на една негова дума.
Тогава той дойде при мен и ме помоли да я запиша на хартия с гъше перо и мастило. Когато разказват истории, случва се да послъжат някоя-друга дума, но ако е с перо записана на хартия, всичко е чиста истина, ясна работа!
шведска приказка
При копиране на материали от блога,
посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да
ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: Подарък за Санта Клаус"
Публикуване на коментар