детски притчи
Една приказка, която мисля, че не е издавана на български, от автора на тази всеизвестна и любима детска книжка.
Вървял Зайко из гората и търсел гъби и ягоди за своите зайчета, но за зла участ нищо не намерил - ни гъби, ни ягоди.
Изведнъж насред зелената поляна видял дива ябълка. А румени ябълки по нея и под нея колкото щеш! Не му мислил Зайко, отворил чувала и започнал да събира.
Тогава долетяла Враната. Кацнала на пънчето и започнала да грачи:
-Гра! Гра! Безобразие! Ако всеки вземе да идва тук, нито една ябълка няма да остане!
-Защо грачиш? - отвърнал Зайко. - Тук има достатъчно ябълки за цялата гора. А моите зайчета у дома гладни стоят.
Напълнил Зайко чувала догоре. Чувалът тежък - не се вдига. С мъка го затеглил по горската пътечка ...
И изведнъж главата му се опряла в нещо меко. Вдигнал глава Зайко и се стреснал - пред него стоял Мечокът!
-Какво имаш в чувала? - попитал Мечокът.
Заекът се свестил, отворил чувала и казал:
-Ето ... Ябълки ... Гощавай се, Мечо!
Опитал Мечокът една ябълка.
-Нищо ябълчици, а освежават! - изревал той, загребал пълна шепа и продължил по пътя си.
А Зайко - към дома си.
-Чичо Зайко! Дай ни ябълки!
Какво да направиш! Наложило се отново да отвори чувала.
По пътя към къщи Зайко срещнал своя стар приятел Ежко.
-Накъде, Бодлива Главо? - попитал Зайко.
-За гъби бях тръгнал, но никъде не намерих. Ето, вървя си с празна кошничка.
-По-добре вземи от мен ябълки. Взимай, не се стеснявай, имам много! - казал Заекът и напълнил кошничката на Ежко догоре.
Излязъл Зайко на полянката, а там Козата с козлетата се разхождат. И на тях дал ябълки.
Вървял, вървял Зайко и се уморил. Седнал на една бабуна и изведнъж ...
-Благодаря, приятелю! - казала Къртицата и изчезнала под земята с ябълките.
А в заешкия дом отдавна чакали татко Зайко. За да мине времето по-бързо, мама Зайка разказвала на гладните зайчета приказки.
Изведнъж някой почукал на вратата ... Тя се отворила и там се появили катеричетата с голям кош, пълен с лешници.
-Мама заръча да ги донесем! - казали катеричетата и си тръгнали.
-Чудеса! - прошепнала мама Зайка.
Дошъл и Ежко с кошница, пълна с гъби.
-Не - отвърнала Зайка. - Откакто излезе сутринта, не се е връщал.
Ежко и оставил кошницата с гъби и си тръгнал.
Съседката Коза донесла зеле и гърне с мляко.
-Това е за децата ви - казала тя на Зайка.
Чудесата продължавали ... почукало се на капака на пода и оттам подала главата си къртицата.
-Това ли е домът на Зайко? - попитала тя.
-Да, ние живеем тук - отвърнала Зайка.
-Значи правилно съм изкопала тунела! - зарадвала се Къртицата и в стаята залетели всякакви зеленчуци, които могат да се намерят под земята: моркови, картофи, цвекло.
- Поздрави на Заека! - извикала Къртицата и изчезнала под земята.
-Гра, гра! На всички раздаде ябълки, мен поне с една да ме беше почерпил! Смутил се Зайко, извадил от чувала последната ябълка:
-Eто ... Най-хубавата! Кълви със здраве!
-А аз ... А аз сега ще се върна в гората и отново ще донеса пълен чувал.
И когато стигнал до заветната ябълка, то там ...
Видял вълкът Зайко и попитал:
-Какво търсиш тук?
-Аз... Ябълки исках да събера ... За зайчетата...
-Обичаш ябълки, значи?
-О...Обичам ...
-А аз много обичам зайци! - изръмжал Вълкът и се хвърлил върху него.
Ето, че на Зайко му потрябвал и празният чувал!
Късно през нощта се добрал Зайко до своя дом.
-Ура! Татко си дойде!
Зайка се втурнала към вратата. На прага стоял Зайко целият мокър.
-Аз нищо ... съвсем нищо не ви донесох - прошепнал той.
-Това е той! Вълкът! Залостете вратата! Крийте се! - викнал Зайко.
Стъклата зазвънели, прозорецът се отворил и се появила голямата глава на Мечока.
-Ето! Подарък от мен! - изревал Мечокът. - Истински липов мед!
Сутринта цялото заешко семейство се събрало на масата. Какво ли нямало там! Гъби и лешници, зеле и цвекло, картофи и моркови, мед ...
А злата Врана не можела да се начуди:
-Ум не ми стига, как може от празен чувал толкова благини да се появят?
Владимир Сутеев
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Чувал ябълки"
Публикуване на коментар