Тази притча е подарък за Кръстю, който му обещах в разговор по повод завръщането на Светла. В същия контекст искам да си кажа:
Не очаквайте да знам, че ме обичате по подразбиране и още по-малко да го усещам. Хубаво е все пак да ми го казвате понякога! :)
Имало някога един дърводелец. Той бил добър майстор, но много обичал да отлага всяка работа. Когато получавал поръчка за изделие, казвал: "Добре, утре ще го направя!" Докато бил млад, често го питали:"Няма ли най-накрая да се ожениш?" "Еее, добре! Утре ще се оженя." - отвръщал той. И така за всяко нещо:"Добре, утре! Утре ще го направя." А животът си течал.
Един ден дошли хора с поръчка и както винаги майсторът казал: "Добре, утре!"
- Какво "утре"? - ядосали се хората. - Я погледни на колко си години! Че ти тогава може и да не си жив!
Замислил се майсторът. Мислил, мислил и накрая заключил: "Право казват! ...Кога ли мина тоя живот?!"
Старият монах е казал: "В духовния живот няма утре, спасявай душата си сега!"
монах Симеон Атонски, "За най-обикновеното"
Публикувано от Gloxy-Floxy
13 септември 2012 г. в 11:27
Дълго мислих, какъв коментар да сложа и си казвах- утре....
13 септември 2012 г. в 12:23
:)Най-редовно ми се случва.