За локвата и кифличката със стафиди

На тротоара имало малка локва. Току-що валял дъжд и от блестящите листа още капела вода.
Всички, които минавали наблизо, се отразявали в локвата - и хората, и червените автобуси.
"Ей това е живот! - помислила си локвата. - Много по-весело, отколкото на облаците. Но ще е още по-добре, ако някой ме изпие. В крайна сметка затова съм и вода".
В това време наблизо минал фургон, пълен с кифлички със стафиди. Една кифличка случайно паднала и цопнала право в локвата.
- Ох, ох, ох! - казала кифличката. - Цялата подгизнах и сега никой няма да иска да ме изяде. Бедната Аз, бедната!
И тя горчиво се разплакала.
- Не плачи - казала локвата. - Ще видиш, че всичко ще е наред.
- Благодаря за добрите думи - казала кифличката. - Тук, разбира се, също не е лошо, и много хора, и червени автобуси, и от дърветата капе вода, но за кифлички със стафиди е малко мокричко, аз може да стана съвсем безвкусна. А ме караха в бюфета на гарата, за да ме поднесат с чая. Каква беда!
И тя още по-силно се разплакала.
- Не плачи - казала локвата. - Хайде, хайде, не бива, мила кифличке.
- Няма повече - отвърнала кифличката, хлипайки. - Толкова се радвам, че се запознах с теб. Щеше да е хубаво някой да поиска да хапне или да пийне, а то ние с теб така и така сме тук.
- Разбира се - съгласила се локвата. - Я, гледай! Виждаш ли?

Право към тях през улицата вървяла мама патица с три патета. Полицаят вдигнал ръка и спрял колите, за да пресекат спокойно патицата и патенцата.
- Къде сте се отправили? - попитал полицаят.
- Па! - отговорила мама патица. - Към езерото!
А патета отвърнали:
- Па-па-па! - и побягнали след майка си.
- Ох, как се изморих! - казала патицата. - И за децата нямаше да е лошо да отдъхнат и да похапнат.

И изведнъж в локвата видяла кифличката със стафиди.

- Па-па-па! - казала тя. - Гледайте каква прекрасна кифличка със стафиди и каква симпатична локва!
Цялото семейство било много доволно.
- Па-па-па - казали патетата. - Колко вкусна кифличка! Па-па-па! Колко вкусна вода в локвата!

Наблизо прелитали автобуси, минавали хора, а когато залязло слънцето отново превалял дъжд, от дърветата закапала вода и на тротоара се появила нова локва.
- Би-бип! - изсвирил автобуса.
- Па-па! - казала мама патица.
- Па-па-па! - отвърнали патета.
- Кап-кап-кап ... - повтарял дъждът. Това е и цялата история.

Доналд Бисет

Извод: Даже и да си разкисната в локва кифла, все още има шансове да изпълниш предназначението си! (което ме изпълва с упование, доколкото успявам да го повярвам :D)

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Публикувано от

2 Response to "За локвата и кифличката със стафиди"

  1. Unknown says:
    12 септември 2012 г. в 8:54

    dum spiro spero :)

  2. Gloxy-Floxy says:
    12 септември 2012 г. в 8:59

    Да, Кръстю, да! :)

Публикуване на коментар