Къде се крие щастието (Х.К.Андерсен)

Сега ще ви разкажа история за щастието. Всички познават щастието - на едни то се усмихва от година на година, на други в определени години, а има и такива хора, на които се усмихва веднъж в живота,  но такива, на които не се е усмихнало нито веднъж - не.
Няма да ви разказвам за това, че малките деца на земята изпраща Господ Бог, че той ги слага право на майчината гръд, че това може да се случи в богат замък, в уютна стая или право на полето, на студ и вятър, - това всеки го знае. Но това, което не всеки знае, а е от вярно по-вярно: когато Господ Бог праща на земята дете, праща заедно с него и щастието му. Само че щастието не остава на видно място, а се скрива на някое местенце, където най-малко очакваш да го намериш. Рано или късно, винаги се намира и това е най-хубавото от всичко! То може да се крие в ябълка като, например, щастието на един велик учен на име Нютон. Ябълката се изтърсила пред него на земята и в нея той открил своето щастие. Ако ти не знаеш тази история, помоли да ти я разкаже някой, който я знае, аз искам да разкажа друга - за крушата.
Имало едно време един бедняк, той се родил и израснал в недоимък, а и жена му донесла като зестра още. По професия бил стругар, правел дръжки и пръстенчета за чадъри и трудът му носел толкова, колкото едвам да прехранва семейството си.
"Няма щастие за мен!" - казвал той.
Тази история е истинска, аз мога даже да назова страната и мястото, където живеел нашият стругар, но не е ли все едно?
Първото и главно украшение на неговата градина била една червена офика, но там растяло и едно крушово дърво, само че без плодове. И цялото щастие на стругаря било скрито в това крушово дърво, в неговите невидими круши!
Една нощ се извила силна буря; във вестниците писали даже, че вятърът вдигнал голям дилижанс и го ударил в земята като треска. И въобще не е чудно, че такъв вятър откършил и клон от старата круша.
Внесли клона в работилницата и стругарят направил от него на шега голяма круша, по-малка, още по-малка и накрая няколко съвсем миниатюрни.
- Крайно време беше това дърво да роди круши! - казал той шеговито и раздал крушите на децата. - Нека си играят!
Към вещите, необходими в мрачните, дъждовни страни, се отнася, разбира се, и чадърът, но цялото семейство на стругаря минавало с един чадър. При силен вятър чадърът се обръщал наопаки, понякога даже се и чупел, но стругарят веднага го оправял. Едно било досадно, копчето на което се захващало пръстенчето на шнурчето, увиващо затворения чадър, често падало или се чупело самото пръстенче.
Веднъж копчето се откъснало и паднало на земята. Стругарят започнал да го търси, но вместо него намерил една от малките дървени круши, които дал на децата да си играят.
- Копчето вече няма да намеря! - казал стругарят. - Но мога да се възползвам от тази щуротия!
И той пробил каналче в средата на крушата, прекарал през него шнурчето и издърпал крушата плътно докрай. Толкова добра закопчалка до този момент чадърът никога не бил имал!
Изпращайки на следващата година в столицата дръжки за чадъри, той изпратил заедно с тях вместо старите закопчалки, няколко от своите резбовани круши. И помолил собственика на магазина да изпробва новите закопчалки. Последните попаднали в Америка и там скоро решили, че малките круши са далеч по-удобни от всякакви копчета и поискали занапред да получават само такива закопчалки.
Тогава закипяла работа! Били нужни хиляди круши! Стругарят се хванал за работа, струговал, струговал, цялото крушово дърво станало на малки круши. А крушите носели скилинги и далери!
- Та щастието ми се криело в крушовото дърво! - казал стругарят.
Той вече имал голяма работилница, държал калфи и чираци, винаги бил весел и често споменавал: "И в клечица понякога може да се крие щастие!"
Същото ще кажа и аз.
Казват: "Сложи бяла клечица в устата си и ще станеш невидим!" Но за това трябва да вземеш истинска клечица, която ни е дадена за щастие от Господ Бог. Ето, и на мен ми е дадена такава, и аз също като стругаря мога да извлека от нея звънко, блестящо, най-доброто злато на света - това злато, което блести като огънче в детските очи, звъни като смях от детските уста и от устата на родителите. Те четат моите приказки, а аз стоя насред стаята невидим - държа бяла клечица в устата си! И като видя, че са доволни от моята приказка, също ще кажа: "Да, и в клечица понякога може да се крие щастие!"

Ханс Кристиан Андерсен

Имайте хубав ден! А аз отивам да обърна къщата. Ако ви е жал за нея, молете се да се е предало преди да съм хванала къртача! :D

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Публикувано от

0 Response to "Къде се крие щастието (Х.К.Андерсен)"

Публикуване на коментар