Притчите

Представете си приказна страна. В нея живеят най-разнообразни същества - феи, гноми, гоблини, елфи, ... и кой там още? Въобще, живеят.
И после се появява нова раса, да я наречем Бехолдери. С нищо незабележителни, освен с едно мерзко, просто зловещо свойство - имат лоши очи. Каквото и да погледнат и го развалят. Лети си например фея, Бехолдерът я поглежда и вече няма никаква фея, а пеперуда пърха. Минава Бехолдерът покрай тълпа великани и сам не разбира откъде са се взели толкова много причудливи скали. Или пък преминава през тресавището и после ни един воден дявол, само присветват блатни огънчета. А от всички по-слаби създания след неговия поглед една мъглица остава. Само нощните нечисти сили минали победно - за тяхно тъмно щастие Бехолдерът нощем е сляп като къртица. И част от дневните създания по неволя се преместили в тъмнината - кои се заровили в земята, кои се скрили в пещери, само да не попадат пред очите на Бехолдерите.
А всъщност Бехолдерите зло не желаят никому. Просто възпитанието им е такова. Докато са мънички могат да гледат от упор всеки. Но после усвояват от възрастните тяхната магия - възрастните Бехолдери я наричат просто "правилен поглед върху живота". И всичко пиши пропаднало. Поглеждат и край!
Буквално никой не останал в приказната страна. Само хората.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy