Един будистки монах получил задача от настоятеля, да нарисува дракон за украса на храма. "Как мога да направя това, като никога не съм виждал дракон?" - попитал монахът, но заповедта си е заповед и той се хванал на работа. През цялото време повтарял:"Как мога да нарисувам дракон, без да съм го виждал!" След няколко дни на прозореца на стаята му се появил дракон и казал: "Ето, такъв съм аз, нарисувай ме!" Бедният монах така се изплашил, че изпаднал в безсъзнание. Когато се свестил, драконът естествено си бил отишъл и как изглеждал, монахът по никакъв начин не можел да си спомни. Така и не успял да изпълни задачата на настоятеля.
Ако не виждаме нещо със сърцето си, даже и да го срещнем в реалния живот, не можем да го видим и запомним.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
26 януари 2010 г. в 5:42
Точно. Бих допълнил само и ако не искаме да го видим.