ТАЙНАТА НА МЛАДОСТТА

В един аул живял мелничар, човек честен и добър. Никога нищо чуждо не взимал и бил готов да раздели с нуждаещ се и последната си шепа брашно. Веднъж, като разчиствал мелничния улей, намерил голяма зряла ябълка, донесена от водата. Приискало му се да я изяде, но си казал:"Не аз съм отгледал тази ябълка, нямам право да я изям." И тръгнал покрай улея към реката. След известно време срещнал старец с белоснежна брада.
-Добър ден, старче! В твоята градина ли растат тези прекрасни ябълки?
-Не, добри човече! Растат в градината на по-големия ми брат по-нагоре по реката.
Мелничарят продължил нататък и срещнал човек с посивяла брада.
-Добър ден! Не си ли по-големия брат на стареца, който срещнах по-надолу по реката? В твоята градина ли растат тези прекрасни ябълки?
-Човекът, който си срещнал, действително е по-малкия ми брат. Но ябълките растат в градината на най-големия ни брат, който живее още по-нагоре по реката.
Мелничарят продължил и попаднал на младолик човек без един бял косъм.
-Добър ден! От твоята градина ли е тази ябълка? Ти ли си най-големия брат на старците, които срещнах по-надолу по реката.
-Добър ден и добре дошъл! Ябълката е от моята градина и аз съм най-големия брат на тези, които си срещнал надолу по реката. Заповядай, бъди ми гост!
Мелничарят приел поканата.
-Жена, дай ни нещо да хапнем и не забравяй да откъснеш най-зрялата диня - казал стопанинът, влизайки в къщи.
Когато хапнали, стопанката донесла динята. Мъжът и я разрязал, но не я харесал.
-Не е добре узряла. Донеси ни друга!
Пет пъти пращал жена си за нова диня и едва последната му харесала.
Поблагодарил мелничарят за гостоприемството и помолил:
-Разреши ми да ти задам един въпрос! Как е възможно ти, най-възрастният от братята да изглеждаш толкова млад?
-Ти видя, че пет пъти пратих жена си за диня. При това нито един от двама ни не беше раздразнен. Ние с жена ми живеем в мир и съгласие и нищо до момента не е помрачавало живота ни. При моите по-малки братя, за съжаление, това не се получи. Не можаха да го постигнат.
Така узнал мелничарят тайната на младостта и заживял с жена си в мир и съгласие. Говорят, че и след сто години почти нямал бели коси.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от

2 Response to "ТАЙНАТА НА МЛАДОСТТА"

  1. Unknown says:
    15 януари 2010 г. в 22:31

    Блазе му! А на нас с жената ни трябваха 30 години съвместен живот за да стигнем до тоя извод...
    Като ни побеляха...много работи :))))

  2. Gloxy-Floxy says:
    15 януари 2010 г. в 22:35

    :))Като стигнем до тая промисъл, процесът тръгва наобратно сигурно... И след сто години няма да имаме нито един бял косъм :)).

Публикуване на коментар