Имало едно куче, което било толкова зло, че стопанинът му се принудил да окачи на шията му голям къс желязо, за да не хапе хората и да не гони, който му попадне. Кучето приело металния къс за медал и тщеславието му се увеличило неимоверно. Започнало да гледа с презрение на всички останали кучета и престанало да общува с тях.
Така и горделивият човек остава сам, мислейки, че това е награда за ценните му качества, присъщи само на него и още повече презира околните.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.
Публикувано от Gloxy-Floxy
12 януари 2010 г. в 20:37
От опита си с кучета мога да ти кажа, че те обикновенно заприличват на стопанина си...Припознават го като водач на глутницата и следват примера му във всичко :)))
12 януари 2010 г. в 20:47
:)) Най-често да, но има и ... невменяеми, лично познавам едно, дали стопаните имат отношение към случая не вярвам да разбера.
12 януари 2010 г. в 22:19
Съвет: Избягвай запознанства с кучета без знанието на стопаните им :))))))
12 януари 2010 г. в 22:25
:)) Всъщност сега се сещам, че познавам две невменяеми.
Нямам проблем с кучетата обикновено, ... понякога те имат с мен :)).