В началото на времето, когато Бог току-що бил слепил човека от глина, го попитал какъв иска да бъде. Човекът бил неопитен и не знаел как да отговори на въпроса. Тогава Господ хванал човека за ръка и го повел към развълнуваното море.
Там, в един закътан залив, Бог му показал красиви раковини, лежащи на дъното. "Ако искаш можеш да избереш живота на раковина. Ще се намираш на дъното, обкръжен от милион такива като теб. Ще се храниш само с това, което ти носи топлото течение. Всеки твой ден ще прилича на предишния и животът ти ще протече без риск и сътресения. Няма да те вълнуват нито победи, нито поражения. Цял живот ще лежиш на дъното, отваряйки и затваряйки крилата на дома си."
След като показал на човека сития живот на раковината, Бог го повел към заснежените планини. И там му посочил гнездото на орел. "Ако искаш можеш да си избереш и такъв живот. Ще можеш да летиш в небето и да достигаш недостъпни за другите върхове. Там ще срещаш малко такива като себе си. Бидейки орел, сам ще решаваш къде и как да летиш. Ще можеш да живееш както пожелаеш. Цената на такава свобода е, че нищо и никога няма да ти бъде дадено просто така. За всичко ще трябва да плащаш със сърцето си и болка. Всеки ден ще се отправяш в търсене на храна и ще я добиваш с пот и кръв."
Оттогава на земята има малко хора, избрали живота на орел и много, избрали този на раковина.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
22 януари 2010 г. в 17:45
Така е, но има много които твърдят,че са избрали животът на орел.
22 януари 2010 г. в 18:04
:) Аз не ставам нито за едното, нито за другото.
22 януари 2010 г. в 18:37
Може би животът е точно лутането между двете.
22 януари 2010 г. в 18:40
:))
Измислих го: Точно днес съм потънал орел, но предпочитам и често съм раковина с крила :).