Притчите

Имало една мисъл.
Такава обикновена мисъл, разбираема. Като жена - ако е достъпна за всички, става напълно безинтересна.
И мисълта решила да поумнее. И поумняла дотолкова, че станала непонятна за всички. Пак като жена. Толкова недостъпна кому е нужна?
-От мен пак никой не се интересува! Как така? - чудела се мисълта.
За да стане нужна, и се наложило пак да оглупее. Малко грим, прилични дрешки. Привела се във форма, така да се каже.
-Ах, каква красива мисъл! - обръщали се след нея всички минувачи.
Запознавали се. Общували.
Е, намирали се и такива да кажат:
-Но това е само форма, а самата мисъл къде е?
И се налагало мисълта отново да се връща към корените си. Да оглупява, да поумнява, да се разкрасява. За да бъде някому нужна.
Ако тя наистина е мисъл, а не кух звук, го постига. Както и жената между впрочем, ако наистина е жена.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy