Човек, вещ в Мантра йога, практикувал джапа(непрекъснато пеене на молитви) на брега на реката.
Изведнъж нечий глас от другия бряг привлякъл вниманието му. Той се заслушал и различил думите на своята мантра, която някой пеел неправилно, пропускайки и изкривявайки срички. "Този човек си губи времето - усмихнал се йогата. - Аз като високонравствен учител съм длъжен да му кажа как трябва да пее тази мантра."
Той наел лодка и се отправил към другия бряг. Там видял човек, седящ по турски, който гръмко и неправилно пеел неговата мантра. "Приятелю, - обърнал се йогата към него - ти неправилно повтаряш свещенните думи. Дългът ми на учител ме принуждава да ти кажа това, защото заслуга има и този, който разпространява знанието и този, който го следва. " И той обяснил как се пее правилно тази мантра. "Благодаря ти от все сърце!"- със смирен поклон, казал човекът. С чувство на достойно изпълнен дълг, йогата седнал в лодката и поел обратно. На средата на реката видял, че лодкарят престанал да гребе и се повдигнал от мястото си, зяпнал с уста от удивление. Йогата се обърнал и също се втрещил. Към него бягал по водата, като по твърда земя, същият човек, на когото обяснявал мантрата. Стигайки до лодката, човекът почтително се поклонил и казал:"О, велики учителю, прости ми, че те задържам, но би ли могъл да повториш как да пея правилно тази мантра, защото отново всичко обърках."
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.
Публикувано от Gloxy-Floxy
13 януари 2010 г. в 14:00
Ето едно доказателство за чара и красотата от разнообразието на неподозирани умения у нас ,човеците.Едно доказателство и за факта,че "ученика" може да задмине в дарбата и достиженията учителя си,па макар и в друго направление.Поздрави и усмивки,Глокси!:)
13 януари 2010 г. в 14:10
:)) Или че за някои чудеса в живота, ключът не е в науката или в опита, а вътре в нас и може да излезе на повърхността единствено чрез спонтанно и искрено желание или вяра.
Цунки, Сав!
13 януари 2010 г. в 14:27
И в този аспект също-Желание,Вътрешна Енергия и Вяра.:)
13 януари 2010 г. в 14:44
То това май е като за заека и стоножката :))) (вероятно я имаш)....
13 януари 2010 г. в 15:00
:)Не съм сигурна. Непрекъснато попадах на една дето стоножката трябваше да иде за лекарство, но докато си обуе обувките ...
13 януари 2010 г. в 16:43
И да кажа за тези, които ги довее вечерния трафик, че привечер съм на родителска среща, да не се чудите защо не ви публикувам своевременно коментарите. Зачудих се дали да не освободя коментарите от модерация временно, но няма :)).
17 януари 2010 г. в 19:32
Прекрасна птитча.Аз бях запознат със зен варианта
на притчата,който е забавен с това, че учителя
след като видял това чудо и всеобщото онемяване
се разкрещял на своите ученици в никакъв случай да не повярват слепешком на видяното от тях(но едва след като, самият учител,опитвайки се да възпроизведе бягането по вода, за малко не се удавил).
17 януари 2010 г. в 21:06
:) Тази за която говориш и тук я има - http://prit4ite.blogspot.com/2009/12/blog-post_10.html .
А тази под която коментираме, понеже днес съм се заровила в суфийските автори я намерих записана и от Идрис Шах, и от Норбеков, даже е малко по-подробна, но няма смисъл да дублирам съдържанието.