Притчите

Сега прилепите летят само нощем. Но имало време, когато летели през деня.
Носел се в небето по обяд един от тях, а насреща му ястреб.
-А, колко хубаво, че те срещам! - казал ястребът. - Три години те търся.
-Защо съм ти? - учудил се прилепът.
-Събирам данък от всички птици. Всички други са платили, само ти си в дълг.
-Аз? Та нима аз съм птица? - казал прилепът, спуснал са на земята и хукнал с всичка сила.
"Като си помислиш, каква птица е той? Не е птица, а звяр."-казал си ястребът и полетял нататък.
А прилепът дотичал до хълм с висока, гъста гора и седнал да си отдъхне под едно дърво. Изведнъж зад дървото изскочила сребърна лисица:
-Добре, че те срещнах! Седма година те търся.
-Защо?
-Всички зверове отдавна платиха горския данък, само ти си в дълг.
-Нима аз съм звяр? - възкликнал прилепът. - Не съм звяр, а птица!
Разперил криле и полетял.
"Като си помислиш, - казала си лисицата - какъв звяр е той? Не е звяр, а птица." И продължила разходката си навътре в гората.
А на прилепа краката му изсъхнали от страх и престанал да тича по земята завинаги. И започнал да лети само нощем, денем се бои от ястреба.


При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Обстойно предупреждение към нарушителите-тук.

Публикувано от Gloxy-Floxy