притча за родители
Учителка в началните класове помолила децата да напишат съчинение за това, какво биха искали Бог да направи за тях.
Вечерта, когато проверявала работите, тя се натъкнала на едно съчинение, което много я разстроило. В този момент влязъл мъжът и и я видял да плаче.
-Какво се е случило? - попитал той.
-Чети! - отговорила тя и му подала съчинението на едно момченце.
"Господи, днес ще те помоля за нещо странно: превърни ме в телевизор! Искам да заема неговото място. Искам да живея, както живее телевизорът в нашия дом. Искам да имам важно място и да събирам семейството около себе си. Искам да ме слушат, без да ме прекъсват и да задават въпроси, докато говоря. Искам да бъда център на внимание. Искам да ги занимавам така, както ги занимава телевизорът. Искам да бъда в компанията на татко, когато той се прибира вкъщи, даже и да е изморен. Искам мама вместо това, да ме игнорира, да идва при мен, когато се чувства самотна и тъжна. Искам поне понякога моите родители да оставят всичко настрани и да прекарат малко време с мен. Боже, не искам толкова много... Искам само да живея, както живее всеки телевизор!"
-Кошмар! Бедното дете! - възкликнал мъжът. - Що за родители са това?!
-Това е съчинението на нашия син ...
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
19 февруари 2011 г. в 20:35
тъжно...но истинско
19 февруари 2011 г. в 20:39
Неизвестен произход, но разпространен модел.:(
19 февруари 2011 г. в 21:15
:) Е, за мен е неизвестен, за някой друг може и да не е. А модела всички го прилагаме повече или по-малко ...
19 февруари 2011 г. в 23:08
Айде сега, такава измишльотина, 100% го е писала някаква лигла (не детето, автора на простотията)която, ако само си представи, че трябва да изпозлва главата си и и причернява.
Още един показател, защо няма жени заслужили нобелова награда(и други подобни), за нещо което са измислил (има майка тереза и толкоз). Пълна обида за всеки мислещ човек. Толкова е нереално това нещо, нямам думи просто. Другият път напиши за тоалетното кошче което завижда на кенефа...
20 февруари 2011 г. в 8:19
:) И аз не съм голям фен на тоя крайно прочуствен стил, но за Ваша изненада голяма част от потребителите предпочитат точно него. Малка част от тия истории са истински, но тъй като в случая основното върху което е стъпено си е съвсем реално, напомнянето никак не е излишно, пък било то и хиперболизирано.
До 2009-та е имало 40 жени нобелови лауреати, сред тях 9 за литература. Що се отнася до науката, явно никога не сте чували за Мария Кюри, която даже е била два пъти носител на такава награда. :)
20 февруари 2011 г. в 11:23
Случката не е лоша и е поучителна, а също и показателна за отношенията в много семейства. Само че това не може да го напише дете в начална степен 7-10 год. То просто няма такъв речников запас от думи.
20 февруари 2011 г. в 13:26
И мен ме подразни думата "игнорира", но много от тия истории се пишат от лаици, превеждат се многократно от език на език,което също манипулира съдържанието повече или по-малко... Придържала съм се максимално към текста, който съм имала за превод, за останалото можете да укорите автора, ако го откриете.
20 февруари 2011 г. в 19:02
Така си представям историиките на Пауло Куельо (след едва няколко прочетени негови текста).
Твърде ми е подходящо 14-годишните да си го пишат във фейсбук и да му се възхищават.
20 февруари 2011 г. в 21:38
Да оплюваме стила и подбора на думите е още един начин да си затворим очите за факта, че това се отнася и за нас. Гло, съвсем разбираемо е когато ме настъпиш по мазола, да пищя и да ругая :)))
20 февруари 2011 г. в 21:46
:D И аз имах подобни подозрения, ама даже нямах време да чопля брояча един ли е изворът на недоволство или са колкото и коментарите.
Ако взема и с това да се занимавам, няма да спечеля скоро нобелова награда. :D
Мерси за подкрепата! :) {}
20 февруари 2011 г. в 21:50
Защо ли има толкова настъпени по мазола коментиращи?!;)
20 февруари 2011 г. в 21:53
:) Щото докато са оспорвали текста, дечицата им са ги гледали отстрани тъжно и примирено, нищо че не могат да се изразят с тия думи.
20 февруари 2011 г. в 21:54
Никакъв смисъл няма да чоплиш. Ако си успяла да ядосаш някого, дано и си го накарала да се замисли. Защото за мен, наред с ролята на ТВ/компа за сметка на детето и отношенията в семейството, също така е интересно и колко сме слепи за това, което реално се случва и как представите ни за това какви родители/хора/приятели/т.н. са различни от реалността