Притчите

Веднъж зверовете се отправили на пътешествие по море. Всеки заплатил на рулевия, колкото можал. Събрал лодкарят парите и лодката се откъснала от брега.
Но когато се озовали в открито море, излязъл силен вятър. Лодката се подмятала от едната страна на другата като треска и скоро се напълнила с вода. Зверовете започнали да я изгребват, но тя не намалявала.
-Прекалено много сме! - изкрещял рулевият. - Трябва да хвърлим някого зад борда, иначе всички ще потънем!
Да хвърлят, но кого? На всеки му се живее. И решили да хвърлят най-уродливия.
Лодкарят започнал да оглежда пътниците подред. Сред тях бил и павианът Кон. Изплашил се той, че ще го изхвърлят от лодката и започнал да си търка очите, докато не почервенели. И когато лодкарят се вгледал в него, Кон вдигнал своята страшна кучешка муцуна, облещил се и попитал:
-Ти мен ли искаш да изхвърлиш?
Изплашил се рулевият, като видял отблизо такова чудовище с червени очи.
-Не, не теб - отвърнал той и отместил поглед към следващия.
Всички огледал лодкарят, но по-безобразен от Кон не видял. Обаче всеки път, като погледнел към него павианът пулел кървавите си очи, зъбел се и ръмжал:
-Ти мен ли?
Бурята се усилвала. Водата в лодката ставала все повече и трябвало да решат.
Тогава рулевият забелязал дивата свиня. Тя имала сплескана муцуна, къси крака и малки очички. Дал знак на гребците и те я метнали през борда. Така павианът Кон си спасил живота.
Оттогава всички павиани грозно блещят налетите си с кръв очи и се зъбят, все едно питат:
-Ти мен ли?
И това често ги спасява.

африканска приказка

:D Много терапевтично ми подейства идеята, че от зачервените ми очи може да има някаква полза. И да не мога да пиша приказки, поне няма да ме изхвърлят зад борда! :D

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy