РОЖДЕННИЯТ ДЕН НА ЕЖКО

Ежко отчаяно потропвал с крачета и мърдал с иглички:"Не-е-е, не искам да вали!"
Ежко не бил капризен. Просто днес имал рожден ден, а съгласете се, не всеки би поискал небето да плаче на рожденния му ден.
Той подсмръкнал с нос, още веднъж погледнал през прозореца и тъжно поклатил глава. Цяла нощ правил сандвичи с маслинки, варил вкусен ошав и измислял игри за гостите ..., а сутринта завалял дъжд и потопил полянката, на която искал да разпъне новото покривало за пикник.
-Сега никой няма да дойде да ме поздрави! - изхлипал Ежко.
-Чук-чук! - казала вратата. Ежко наострил уши, сигурно му се е счуло: - Чук-чук-чук!
Той скочил от столчето и забързал към вратата, като пътьом се опитал да изтръска от муцунката си трохичките тъга.
Пред вратата стояла мишката. Била обута с червени гумени галоши, наметната с дъждобран на маргаритки и държала прозрачен чадър, през който се виждало небето и даже звездите и луната. Ежко винаги се удивявал как може да стоиш под чадър и да виждаш звездите и луната, това е толкова невероятно!
Мишката внимателно погледнала Ежко и махнала последната трохичка тъга от мустачето му.
-Тъжиш ли? - попитала тя.
-Не - колебливо отвърнал Ежко.
-Разбирам - казала мишката, на която и било ясно, че Ежко е тъжен, но никога няма да си признае, за да не огорчава приятелите си.
Тя поставила прозрачния чадър в ъгъла, смъкнала дъждобрана на маргаритки и червените галоши и се отправила към кухнята. Ежко се затътрил подире и.
-Първо, - казала мишката, делово прибирайки сандвичите в чанта - поздравявам те с рожденния ден. И второ, стопли компота.
За половин час всичко било събрано. Ежко наметнал дъждобран, обул гумени ботуши и двамата се отправили на път.
-Къде отиваме? - гадаел Ежко. - Това сякаш е близо до моята поляна, но всичко е така залято с вода, че въобще не мога да се ориентирам.
-А сега затвори очи! - наредила мишката. Тя била много строга и решителна и винаги знаела точно какво трябва да се направи. - И не ги отваряй, докато не ти кажа, че може!
Ежко послушно затворил очи. Те повървели още малко, като мишката го водела за лапичката.
-Отвори очи!
Ежко отворил очи и ахнал - на поляната, която с такава любов бил избрал и която сутринта залял дъжда, били разпънати прозрачни тенти, а под тях на пластмасови маси били наредени вази с цветя. Под самия покрив висяли гроздове разноцветни балони.
-Изнена-а-а-да! - в хор извикали събраните под навеса зверчета, неговите приятели, и запляскали с лапи.
Ежко едва не се разплакал от радост. Приятелите му, независимо от дъжда, дошли да го поздравят! Той се засмял и се втурнал да ги прегръща, а мишката през това време наредила почерпката на масата.
Това бил чудесен рожден ден. Какво значение има зали свети слънце, вали дъжд или пада сняг, щом имаш добри приятели, които непременно ще дойдат да те поздравят и да те сгреят с топлината си!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

6 Response to "РОЖДЕННИЯТ ДЕН НА ЕЖКО"

  1. Ежко Says:
    15 февруари 2011 г., 13:08 ч.

    изтръсках трохичките :)

  2. Gloxy-Floxy says:
    15 февруари 2011 г., 13:48 ч.

    :D Добре, че е мишката!
    :){}

  3. Svetla says:
    15 февруари 2011 г., 15:23 ч.

    Ух, че хубавооо! Хвала на такива приятели.

  4. Gloxy-Floxy says:
    15 февруари 2011 г., 17:43 ч.

    :) Важното е на Ежко да му е хубаво.

  5. Ежко Says:
    15 февруари 2011 г., 22:46 ч.

    Хубаво ми е! :)
    Добре, че е Мишката! :){}

  6. Gloxy-Floxy says:
    15 февруари 2011 г., 23:02 ч.

    :D Мишката каза, че е време за сън, а каквато е строга и решителна ...

Публикуване на коментар