Притчите

Някога отдавна баба Марта разполагала всичко на всичко с двадесет и осем дни, а Малък Сечко (Февруари) с тридесет и един. По това време в едно планинско селце живеела старица с остър език. Тя имала две бели козлета.
Веднъж, в последния мартенски ден времето било много топло. Старицата повела козлетата на паша в планината - хем да се погреят на слънце, хем да пощипнат свежа тревичка. Но не могла да сдържи злия си език и се провикнала с насмешка: "Бабо Марто, върви си, дните ти свършиха! Нищо не можеш да ми направиш, водя козлетата на паша!"
Разлютила се Марта, но наистина нищо не можела да направи, защото времето и било изтекло.
Хукнала тогава, колкото я държат нозете, към брат си Малък Сечко и го помолила да и даде три дни, за да отмъсти на старицата. Брат и и отстъпил. "Е, - казала баба Марта - хайде сега да видим кой ще се смее последен!"
Струпала облаци по небето, притъмняло, завил вятър, започнала снежна буря, цялата земя се покрила с лед. В планината, далеч от дома си, старицата треперела от студ и страх, докато кръвта не се смръзнала в жилите и и сърцето и не се превърнало в камък. Баба Марта бесняла още три дни и три нощи, а хората от селото, които не били виждали толкова страшна буря, не посмели да се подадат от домовете си.
Когато времето утихнало, се качили на планинското пасбище и видели, че бабата и козлетата и се превърнали в камъни, а отдолу избликнал извор. Старицата била мразена от цялото село заради острия си език, затова хората, като видели какво я сполетяло, се разсмели. Така и баба Марта постигнала своето, тя се смяла последна.
Оттогава февруари има двадесет и осем дни, а март - тридесет и един. А последните три дни от март се наричат "заемни" и хората не излизат на работа на полето.

Публикувано от Gloxy-Floxy