Притчите

(терапевтични приказки за деца, 9-16 г., депресивни тенденции, чувство за непълноценност и ненужност)

Някога, много отдавна, в приказната страна Акварелия живеели боички. Природата на Акварелия била ярка и красива: огромни пурпурни дворци със своите островърхи кули прорязвали златното небе над безкрайни зелени поляни. Изтъкан от древен художник-творец, светът на Акварелия живеел ритмичен живот, донасяйки всеки ден на своите жители радост.
Тубите с боички създавали ярки и красиви здания. Това изкуство било издигнато в ранг на висша държавна дейност. А веднъж в годината в Акварелия се провеждал турнир на цветовете, на който художникът-творец определял най-хубавия цвят.
В навечерието на празника често можели да се видят жителите да спорят оживено за достойнствата на този или онзи цвят. Всеки смятал себе си за най-добър и най-красив и най-важното - за нужен. "Без мен не биха могли да нарисуват свежите рози и развяващите се флагове" - казвал Червеният. "Мен ме избират, за да изобразят младостта и плодородието на земята" - отвръщал Зеленият. "Аз създавам на платното на Твореца богатство и разкош, а най-важното - слънчева топлина" - казвал тежката си дума Златисто-жълтият.
Само една тубичка не можела да се похвали с достойнствата си. Светлосиньото било свикнало да мисли за себе си с презрение. То едва се отличавало от белия цвят на платното и затова Творецът никога не избирал него. В обикновени дни то съумявало по някакъв начин да забрави за бедата си, разглеждайки работата на по-успелите си събратя, но преди турнира се опитвало да се скрие в най-уединените кътчета на Акварелия от жестоките им насмешки.
Този път, увлечено от спора на боите, Светлосиньото забравило всякаква предпазливост и когато останалите излезли извън себе си от злоба, то попаднало под прицел. Град от злобни насмешки се изсипал върху малкото и беззащитно Светлосиньо. Спасявайки се с бягство, тубичката много пъти се спъвала, падала и се удряла болезнено. Но най-накрая преследвачите се отказали и Светлосиньото се скрило, да си отдъхне в един далечен и тъмен ъгъл. "Ще полежа тук, докато турнирът не завърши" - решило то и потънало в сън.
На сутринта, когато се събудило, разбрало, че нещо не е наред. Празничното настроение било изчезнало. Всички бягали в паника, крещели нещо неразбираемо и не му обръщали никакво внимание. То събрало смелост и спряло една тичаща тубичка, за да я попита какво става. Оказало се, че през нощта Черното, за да попречи на другите да спечелят, боядисало всички четки. Ужасна изненада чакала Твореца - когато се докоснел платното с четката, турнирът щял да бъде провален.
Светлосиньото се хвърлило към централния площад. Там се пазели четките. То се носело със скоростта на вятъра, непроумявайки коварството на Черното. На площада царяла суматоха. Никой не знаел, какво да направи. Боите били много разстроени. И тогава Светлосиньото взело смело решение - смъкнало капачката си и изляло всичкия си почти бял цвят върху четките. Скоро почувствало, че силите го напускат, но продължавало да оцветява четките, докато припаднало.
В този момент ръката на Художника хванала най-дебелата четка и направила първата мазка. Боите замрели в очакване. Цялата Акварелия в този момент гледала в платното на Твореца. "Хм, - казал той - Забележителен цвят! Точно такъв ми трябваше, реката ще излезе превъзходно!"
Светлосиньото се събудило герой, истински герой. Самото то още не знаело за това. Не знаело, че е победило в турнира, не знаело, че е провъзгласено за крал на Акварелия и освен това не знаело, че е спасило цялата страна и самия Творец от мрака ... Знаело само едно, че следващият път гордо ще заяви: "Аз съм нужно! Необходимо съм, за да се нарисува дълбока буйна река и безкрайно небе!"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy