ПРИКАЗКА ЗА ПОНЕДЕЛНИКА

Имало един Понеделник. Понеделник с тъжни очи и печална усмивка. И не е чудно, че с "тъжни" и "печална" си живеел сам-самичък, винаги накрая и на дневника, и на календара. Най-близките му съседи, вечно ангажираните работохолици Вторник и Сряда го смятали за песимист и лентяй. Затова страняли от него и единствено му мятали коси погледи.
Добродушният Четвъртък най-много допадал на Понеделника, но той бил далеко и затова почти не се срещали, освен когато имало откъснати страници или прегънати листи в календара или дневника.
Веселата и безгрижна двойка Петък и Събота не го забелязвала, а ако случайно си спомнели за съществуването на Понеделника, то било само за да издевателстват над него. Понеделникът им се струвал сив, скучен, безгръбначен мухльо.
Неделята понякога проявявала снисхождение да поговори с Понеделника. Тя дружала с Петъка и Съботата и вечно разказвала за техните лудории. Понеделникът обичал да слуша такива разкази, за весели, светли неща, които се случват в живота ..., но в живота на другите. Не с Понеделника. Навярно защото имал тъжни очи и печална усмивка ...
Понеделникът обичал да се разхожда из тихите утринни улички. Той обичал да е зает с нещо полезно и хубаво, но някак трудно му се отдавало да се хване на работа. Тъжните очи се замъглявали от горчиви сълзи и всичко наоколо потъвало в печалната усмивка ...
Понеделникът тъжно бродел из града, а зад него като слънчева нишка се точели веселите, светли неща от разказите на Неделята. Те припкали след Понеделника като кутрета. Но се страхували да се приближат, защото очите му били толкова тъжни, а усмивката - твърде печална ...
Понякога, обръщайки се назад, Понеделникът зървал техните добри, ясни очи. И сякаш те искали да се приближат и да скочат в ръцете му, но се боели и затова се свивали в най-близкия ъгъл, когато ги забележел.
Един понеделник Понеделникът се събудил и решил, че така повече не може да продължава. Защото се мъчи не само той, а страдат и напълно невинни хора - мъжете се спъват на равното, жените си чупят токчетата, девойките си губят обиците, а децата получават двойки в училище ...
Затова от понеделник Понеделникът решил да започне нов живот. От момента, в който пуснал краката си на хладния под, решил, че от днес ще бъде най-веселия и щастливия ден от семицата.
Изхвърлил всички сиви и тъмни дрехи от гардероба, всички дискове с тъжни филми и песни. Престоял един час пред огледалото, научил се да се усмихва, научил се да диша така, че ресниците му да трепкат щастливо.
Понеделникът излязъл на улицата. Обикновено в този момент го хващала каръщината, защото черната съседска котка го дебнела под стълбите и тутакси претичвала и му пресичала пътя. Понеделникът веднага изпадал в депресия, замерял я с камъни и продължавал нататък с тъжен поглед и тежка походка.
А този понеделник, понеделника на неговия нов живот, Понеделникът излязъл от къщи с купичка топло мляко и се усмихнал на котката:"Мац-пис-пис!" Котката била зашеметена от невероятното млечно утро.
Понеделникът вървял по улицата и се усмихвал. Усмихвал се на сградите, на случайните минувачи, на слънцето, на птичките, на котките и кучетата. Тананикал си весели песнички. И светът му се усмихвал в отговор: мъжете вървели уверено, жените потропвали с токчета, обиците на девойките звънтяли нежно, а момченцата и момиченцата носели раничките си пълни с отлични оценки. Понеделникът се оглеждал като в огледало във веселите усмивки на хората, улавял отразената светлина. И чувствал приятно пощипване в областта на лопатките, сигурно от щастие му никнели крилца - така си мислел Понеделникът, докато безгрижно шляпал през локвите. Изведнъж чул зад гърба си радостен шум. Това били те, онези весели и слънчеви неща от разказите на Неделята. Ласкаво запищели и скочили в ръцете му, по-близо до щастливите очи и веселата усмивка.

Ира Степанова

Щастлив Понеделник! :)

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

5 Response to "ПРИКАЗКА ЗА ПОНЕДЕЛНИКА"

  1. Кръстю says:
    21 февруари 2011 г., 7:52

    Благодаря!
    На времето моят Понеделник най-обичаше сутрешната бира...:)))

  2. Gloxy-Floxy says:
    21 февруари 2011 г., 8:15

    :D
    А сега?

  3. Кръстю says:
    21 февруари 2011 г., 9:02

    Сега каквото понеделника,това и петъка и неделята :)))
    За това ги честитя на вас...

  4. Gloxy-Floxy says:
    21 февруари 2011 г., 10:32

    :D Кръстю, то и за мен е без значение кой ден от седмицата е, поради което ми се струва, че за нас е по-важно да си ги честитим, че да не губим ориентация. Другите, за които има значение, и без това си знаят. :D

  5. Кръстю says:
    21 февруари 2011 г., 11:02

    Да,смях, така с честитенето не им изтърваме съвсем края :)))

Публикуване на коментар