Притчите

(терапевтични приказки за деца, страх от тъмното и от чудовища)

В един голям дом живеели малки плашилки. Те били много страхливи и никога не се разхождали из дома денем. Плашилките се тресели от ужас даже при едната мисъл, че биха могли да срещнат някого от обитателите. Само с настъпването на нощта, когато всички си лягали да спят, плашилките се измъквали от своите убежища и се прокрадвали в стаите на момченцата и момиченцата, за да си поиграят с играчките им.
Стараели се да бъдат тихи-тихи и през цялото време се ослушвали да доловят някой звук. И ако в стаята се появяло едва чуто шумолене, те хвърляли играчките на пода и скачали на малките си крачета, готови да избягат всеки момент. От страх косите им щръквали като четина, а очите им ставали огромни и кръгли.
Можем да си представим, какво им било на децата, които се събуждали от звука на падналите играчки и виждали пред себе си такова рошаво "чудовище". Всяко нормално дете започвало да крещи и да вика на помощ родителите си.
От крясъците на децата на плашилките им ставало още по-зле. Обезумели от ужас, те забравяли къде е вратата на стаята, започвали да се мятат от ъгъл в ъгъл, понякога даже в леглото на детето, но все пак успявали да избягат и да се скрият преди идването на родителите.
Родителите влизали в стаята, светвали лампата, успокоявали и приспивали детето и се прибирали в своята спалня. Целият дом отново потъвал в сън. Само малките плашилки не заспивали до сутринта. Те горчиво плачели в своите скривалища, че отново не успели да си поиграят с играчките.

Мили деца, не стряскайте плашилките нощем с виковете си! Оставете ги спокойно да си поиграят с играчките ви!

Р. Ткач

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy