Живописецът бил саможив и общувал само с картините си, разговаряйки със статива, платното, четките и боите. И бил убеден, че те му отвръщат. Единствения човек, на който откривал душата си, бил негов стар приятел зад граница. Те си кореспондирали.
Веднъж приятелят му го попитал, завършено ли е Най-Правдивото Нещо. Така художникът наричал творбата на живота си.
"Да, - кратко му написал в отговор чудакът - но те не я харесаха."
Приятелят му го помолил да уточни, кои са тези, на които картината не им е по-вкуса. Оказало се, че ... на боите!
"На картината - обяснил художникът - всичко излезе като в живота. Розовото завиждаше на Синьото, двете заедно ненавиждаха Изумруденото, което от своя страна ги презираше. Картината не им хареса, но те не предприеха нищо, за да променят това, което виждат на нея!- гневно заключил той. - Но всички твърдяха в един глас:
-Това е явен неуспех на Художника!"
Александър Бел
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
15 февруари 2011 г. в 22:15
Нали пак той е забъркал боите;-)
15 февруари 2011 г. в 22:38
:) Сигурно ...
Чистосърдечно ще си призная, извадих я от контекста - беше история в историята, но пък иначе за какво ще опонирате?! :)
16 февруари 2011 г. в 8:15
Искам да помоля, редакторите на свежо да променят начина на приемане на статии.
Никакви повече "Интересни снимки".
16 февруари 2011 г. в 8:33
Нямам идея какво точно имате предвид, но не очаквайте да прочетат прошението ви тук. :)