Притчите

Веднъж сред една гъста гора, на една светла поляна се заселило семейство зайци. Главният Заек разграфил поляната на равни части и викнал:"Хай-ле-лу-лу!" и зайците дружно се хванали на работа. В центъра на всеки участък си изкопали дупки, след това засадили зеленчукови градини, около поляната прокарали състезателни писти и поставили наблюдателни кули за проследяване на вълците.
Само един заек не взел никакво участие в тази дейност. Докато останалите зайци риели дупки и садели градини, той трупал на поляната камъни.
-Защо не си копаеш дупка и не садиш зеленчук? - го питали останалите зайци. - За какво са ти тези камъни? Пречат ни, махни ги!
Но странният заек не ги послушал.
-Ненормалник! - казвали зайците, гледайки след него, и въртели лапи под ушите си.
След известно време дупките били изкопани, градините се раззеленили, съревнованията по бягане били увенчани с рекорди, а от наблюдателните кули дежурните зайци предупреждавали поляната за приближаването на вълци.
Само странният заек продължавал да спи под открито небе, да се храни с каквото му падне и да не взима никакво участие в живота на поляната - ден след ден той упорито градял нещо от своите камъни.
-Ако няма да бъдеш като нас, не си изровиш дупка и не си посадиш градина, ще те изгоним - казали му зайците.
И той се видял принуден да се подчини. Изровил прекалено дълбока, като кладенец, дупка, в която било съвършено невъзможно да се живее, вместо моркови посадил магнолия и продължил да гради своето каменно съоръжение.
-Ти какво? - присмивали му се зайците. - Защо изкопа дупка, в която е съвършено невъзможно да се живее и вместо моркови посади някаква дивотия.
-Ако нещо не може да се използва практически, значи то е правилно - отвръщал им Блаженият заек. - Освен това мразя моркови.
-Ненормалник! - казвали зайците и въртели лапи под ушите си, гледайки след него.
Настанал ден, в който зайците видели, че купчината камъни се е превърнала в огромен, покрит с бяло платно, паметник. Несъмнено това бил паметник на Главния Заек.
Цялото семейство се събрало на поляната. Главният Заек прочел тържествена реч, викнал: "Хай-ле-лу-лу!" и дръпнал платното.
И всички видели, че това е паметник на вълка.
-Ти си луд! - разкрещели се зайците и се нахвърлили върху паметника, за да го разрушат.
Но камъните били споени здраво и това не им се отдало.
Тогава се нахвърлили върху странния заек:
-Защо си издигнал този абсурден паметник?
-Това, което изглежда абсурдно, но не се явява такова, е по-добро от невежеството на тези, които го приемат за абсурдно - отвърнал той.
Чувайки това, зайците окончателно освирепели и го прогонили.
След известно време забелязали, че с построяването на паметника повече нито един вълк не се доближил до поляната им. Хищниците се изплашили от такова невиждано чудовище и напуснали тая част на гората.
Но дошла друга беда - заради паметника станали за посмешище пред другите зайци в гората. Те се стичали от всички краища, тъпчели градините и крещели: " На заешката поляна има вълчи паметник! Позор, позор, позор!"
"По-добре вълците, отколкото своите!" - отсъдил Главният Заек и заповядал да разрушат паметника. Но в същия ден се излял порой, поляната се наводнила, а над повърхността на водата стърчала само връхната част на паметника, където и зайците намерили своето спасение. И паметникът на вълка станал символ на Заешкото Възраждане. Всички зайци от гората започнали да идват на поляната, да пеят под паметника национални зайчи песни и да викат:"Слава, слава, слава!"
Но много им пречела дълбоката дупка, в която било съвършено невъзможно да се живее и която, освен това, след наводнението се напълнила до половината с вода. И, като за беля, някой от посетителите винаги падал в нея. Затова зайците решили да я зарият.
Но настъпила голяма суша, горската река пресъхнала и се оказало, че вода има единствено в дупката, която изкопал Блаженият заек.
И това ги спасило.
Минало време. Зайците започнали да се отнасят към Блажения Заек като към национален герой. Негови портрети (с орден на Моркова на шията) сега висели във всяка класна стая. Главният Заек обичал да си спомня как на прощаване разтърсил лапата на Блажения заек, а учениците зубрели златни правила: "Ако нещо не може да се използва практически, значи е неправилно" и "Това, което изглежда като зелка, но не е, е по-добро от невежеството на тези, които смятат зелката за абсурд".
Но и до ден днешен зайците не разбират, защо Блаженият заек посадил магнолия ...

Александър Стражний

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy