Живял някога един суфийски мъдрец, когото всички смятали за глух. Веднъж той беседвал с учениците си. През това време муха попаднала в паяжина в стаята и забръмчала, опитвайки се да се освободи. Суфият отбелязал това малко произшествие, с цел да илюстрира някакъв аспект от беседата. И тогава учениците разбрали, че учителят им съвсем не е глух, щом е успял да чуе жужене, на което никой от тях не обърнал внимание. Когато го попитали, защо се е преструвал на глух, той отвърнал:
-За да си спестя словоизлиянията и ласкателствата ви. Кой ще тръгне да хаби красноречието си за глух човек?! При това прекрасно знам какво мислите за мен, защото не се притеснявахте да говорите.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
22 февруари 2011 г. в 21:24
Здравейте, след всеки Ваш пост като дамоклев меч виси предупреждението: "При копиране на материали от блога, посочвайте източник!" А в същото време вие не посочвате такъв! Едва ли изсмуквате тези мъдрости от пръстите си или пръстите ви са толкова мъдри?!...
С уважение!
22 февруари 2011 г. в 21:35
Ако в тъмното това е твоят огън,
каква ли ще да бъде твойта светлина?
Ако това е твоето бълнуване,
какъв ли сън е пророкувал с този шепот?
Горчивина съзирам в твойта красота
и тъй безжалостна е твойта сладост.
През всичките лета се оплаквам и окайвам,
но,моля те,суфите мои ти не слушай!
Не обезсърчавай пламъка ми с Доброта,
че удоволствие кълни у теб от мойта ярост,
тъй както горестна и неразбрана тлее нежността ти.
Каква си странна птица!
Не птица,а дракон си изпепеляващ,
що брули ми душата с таен огън
и нейде тайничко хихика любовта,
че всичките противостояния са в нейно име...
:-D
22 февруари 2011 г. в 21:59
Надписът стои под материалите преведени от мен. Голяма част от потребителите не знаят руски, така че за тях източниците са безпредметни. Винаги посочвам авторите на произведенията, ако са авторски и авторът ми е известен. В някои сайтове има изискване материалите да се използват с поставяне на активен линк, както е предишната притча - сложила съм. Понякога превеждам от електронни книги, тогава освен автора посочвам и името на книгата. В редките случаи, когато правя преписи от книги на български посочвам автора, книгата и издателството, ако не забравя.
Когато превеждам притчи, които са многократно прекопирани в руските или други чужди страници и с неизвестен автор, т.е. не мога да установя първоизтичника по никакъв начин, не посочвам източник.
Притчи от други български сайтове НЕ КОПИРАМ!
И освен, че от блога ми се правят не по-малко от 50 копия на ден,преводите ми от достатъчно дълго време се използат И за комерсиални цели, при което положение смятам, че заслужавам поне това признание за труда си, от който се възползвате. Пък вие, че ще продължите да си правите каквото си искате, е друг въпрос.
22 февруари 2011 г. в 22:21
:)
Над пустынной рекой, среди высоких трав, я сказал ей:
– Девушка, куда идешь ты, прикрыв свой светильник одеждой?
Дом мой одинок и темен – дай мне света!
Она на мгновение подняла свои темные глаза и сквозь сумрак взглянула мне в лицо.
– Я пришла к реке, – отвечала она, – чтобы пустить светильник по течению, когда дневной свет угаснет.
Одиноко стоял я среди высоких трав и смотрел на робкий огонек ее светильника, бесплодно уносимого течением.
В молчании наступающей ночи я сказал ей:
– Девушка, огни зажжены – куда же ты несешь свой светильник? Дом мой одинок и темен – дай мне света.
Она подняла на меня свои темные глаза и мгновение была в нерешительности.
– Я пришла, – сказала она наконец, – чтобы посвятить его небу.
Я стоял и смотрел на ее светильник, бесполезно пылавший в пустоте.
В безлунном мраке полуночи я сказал ей:
– Девушка, что заставляет тебя прижимать светильник к сердцу? Дом мой одинок и темен – дай мне света!
Она постояла, подумала одно мгновение и посмотрела мне в лицо сквозь сумрак.
– Я принесла свой светильник, – сказала она, – на праздник светильников.
Я стоял и смотрел на ее маленький огонек, бесплодно терявшийся среди других огней.
Рабиндранат Тагор "Жертвени песнопения"
22 февруари 2011 г. в 22:23
Отговорът ти виси самотно,като от небитието.
И тъй напусти думите ответни са,
ако полита с радост ти сърцето...
Не откликвай никога на празни думи,
че пустота като мъглата безпрогледна
над душа ти ще прилегне.
И чужда мисъл ще прибули
дните ти с коварен огън. :D
Б.а. Има излишни неща под преводите ти,най-вече и единствено в отговорите към суетата.Тя подминава се безмълвно,за да не грабне в черен ден онуй,което сам-самичка мъкнеш.
22 февруари 2011 г. в 22:32
:D Мда, най-добре да си сложа емотиконите на Блага и да отговарям с оня с боксьорските ръкавици, вместо да повтарям едно и също като папагал, мине се, не мине някой друг месец ...