Притчите

Роджър планираше да изпрати множество валентинки на момичетата и момчетата, които познаваше. Имаше красиви валентинки на витрината на магазина за играчки - червени плюшени сърчица, рисувани картички и малки хартиени кошнички с цветя.
Роджър спестява джобните си цял месец, за да е сигурен, че ще му стигнат да купи валентинки и за малкото момиченце в съседство, и за това от другата страна на улицата, и за момчето от съседния блок, и за това от горния етаж.
Рано сутринта, в деня преди св. Валентин, Роджър реши да излезе и да купи своите дребни подаръци. Той вече излизаше, когато чу от стаята за игри: "Пиу, пиу, пиу!" Това беше неговото канарче, което му напомняше: "Забрави да ме нахраниш, малък стопанино!"
Роджър разбра, че няма как да излезе и да остави птичето гладно. Връщайки се да го нахрани, видя, че има нужда и от прясна вода, и от почистване на клетката. Когато свърши всичко, го повика майка му:
-Роджър, не ми достигат два ярда дантела за роклята на бебето. Можеш ли да идеш и да ми купиш?
Той се съгласи веднага, защото мислеше, че след като купи дантелата, може да отскочи и до магазина за играчки и да купи валентинките. Но майка му добави:
-Моля те да се върнеш веднага с дантелата, Роджър, защото искам да довърша роклята, преди да ви заведа у баба ви следобед.
Момчето донесе дантелата и не можа да излезе отново. Трябваше да гледа бебето, докато майка му довършва роклята. "Мога да изляза и след като обядваме" - помисли си то. Но и това не се случи, защото веднага след като обядваха, майка му ги приготви и ги заведе при баба им.
-Вероятно няма да мога да се върна, за да ви взема, преди пет часа, Роджър - каза майка му, докато ги целуваше за довиждане. - Ще бъдеш внимателен към баба си и ще и помагаш, нали!
-Да, мамо! - отвърна момчето, въпреки че му идваше да се разплаче. То разбра, че няма да успее да купи валентинките.
Баба няколко пъти си губи очилата и често изпускаше кълбото на земята. По-късно помоли Рожър да я съпроводи в разходката. Той беше зает целия следобед, но така беше по-добре, за да не мисли колко му е зле от това, че няма да може да изпрати валентинки на приятелите си. Всички деца, които беше включил в плановете си, му бяха изпратили валентинки миналата година. Тези деца бяха любимите му партньори в игрите и той знаеше, че св. Валентин е ден, в който хората да изкажат обичта си един към друг. Но той по никакъв начин не показа на баба си, колко е разочарован, че гостуването при нея е попречило да направи това, което е намислил.
Когато майка му дойде да ги вземе, попита:
-Беше ли Роджър добро момче?
-Златно дете е той - отвърна баба му. - Този следобед просто стопли сърцето ми!
Майка му беше щастлива да чуе това. Когато се прибраха в къщи, тя изведнъж възкликна:
"О, Роджър, за малко да забравя, имам изненада за теб!" Тя се качи до тавана и се върна с кутия в ръка. "Исках да ти ги дам още тази сутрин. Това са валентинки, които имам от малко момиче. Чудесно са запазени и са много по-хубави от тези, които продават по магазините сега, според мен."
О, кутията беше пълна с прекрасни картички! Имаше достатъчно даже за всички деца от квартала.
Майка му беше права за тези старомодни валентинки. Те бяха по-хубави от всичко, което беше виждал по магазините. Той ги нареди върху лавицата и докато ги разглеждаше, изведнъж почувства, че целият ден, който прекара, сякаш е бил посветен на празника.
Някои от картичките бяха с прозорчета, зад които, след като ги отвориш, се виждаха малки птици. Те му напомниха за неговото канарче.
Някои бяха украсени с хартиени дантели, които му напомниха за дантелата, която купи за майка си.
Други бяха във формата на сърца, което му напомни за думите на баба му.
"Ура за старата кутия с валентинки!" - извика Роджър и започна да слага картичките в пликове. Той беше необичайно щастлив.

по Каролин Бейли

P.S. Тези, които се вълнуват от тематиката на утрешните два празника, могат да следят днес и утре стената на страницата на Притчите във Фейсбук. Ще рефрешна линкове към стари публикации за любовта и виното и ще кача някои нови неща в картини, ... доколкото успея да се побера във времето. :)

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy