Притчите

(терапевтични приказки за деца, 7-13 г.)

Петьо играел на компютъра, когато го повикала майка му:
-Сине, ела да ядеш, супата вече е на масата.
"Не-е-е, пак тази супа! - помислил си той. - Как ми омръзна! И въобще, защо съм длъжен да правя неща, които не обичам? Ех, ако имах копче на компютъра: натискаш го и супата вече е вкусна!"
Изведнъж стените на стаята започнали да се разтварят във въздуха и след миг се озовал в полутъмно подземие.
-Здравей, Петьо! - чуло момчето.
Пред него стояло странно човече с дълга брада.
-Ти си на мястото, където се приготвя и пази любовта на всички хора по света. Ние, гномите, произвеждаме любов в нашите работилници и я съхраняваме в нашите складове. Никой, освен нас, не знае, откъде се взима любовта и къде се намира.
Момчето било толкова изумено от всичко, което се случва, че не могло да промълви нито дума. Най-накрая дошло на себе си.
-Любов? Любов към какво?
-Абсолютно към всичко. Даже твоята любов към компютърните игри! - отвърнал гномът.
-Не може да бъде!
-Тогава кажи, защо понякога ти се играе, а понякога не? Защо днес обичаш едно, а утре друго? Отговорът е прост - всичко това управляваме ние, гномите - спокойно отвърнало дребосъчето.
-Но така не е честно!
-Защо? Ние се грижим за това чувство и го пазим зад седем ключалки. Никой не може да го открадне или повреди. Освен това, всеки човек поне веднъж в живота си попада при нас и решава съдбата на своята любов за в бъдеще. Днес дойде твоят ред.
И той повел момчето навътре в подземието. Петьо забелязал красивите дървени шкафове до стените.
-Погледни, тук се намира цялата ти любов - промълвил гномът и спрял пред един шкаф. Той отворил вратичката и извадил малка тъмна стъкленица. - Виждаш ли, тук са името и фамилията ти? Вземи я, но внимателно!
-А сега какво? - попитало момчето.
-Сега най-важното! Там, зад ъгъла, стои особен съд. Той е предназначен за всички, но за съжаление е почти празен. Всеки може да добави в него своята любов, но далеч не всички го правят. Решавай, какво ще правиш със своята съдинка - ще я върнеш в шкафа ... или ще дадеш съдържанието и на другите!
-Но защо да го давам, какво ще остане тогава за мен? - попитал Петьо и се обърнал към гнома, но отговор не получил. Гномът бил изчезнал.
"Какво да правя? Да я дам и да остана без любов - към футбола, сладоледа и книгите?! А сигурно има и такива хора, които нищо не обичат, даже да играят на компютърни игри - помислило си момчето. - Колко ли им е зле!!!"
И Петьо проумял: излиза, че най-важното съвсем не са предметите, най-важното е любовта. И тя е това, което трябва да споделяме с другите!
-Напълно си прав, момче! - чул се отнякъде гласът на гнома и Петьо отново се озовал в стаята си.
-Сине, супата изстива - викала го майка му.
Петьо побързал към кухнята. От белоснежната чиния се вдигала ароматна пара. Момчето с опасение преглътнало лъжичка супа. Но неочаквано вместо вкусът на нелюбимото ястие, то усетило нещо невъобразимо и прекрасно, това, което в действителност било вложено вътре - майчината любов!

Михаил Брущейн

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy