Притчите

От пещерата се чувал силен рев, който отвреме навреме преминавал в пронизителен писък. Рицарят спрял пред входа и неуверено извикал:
-Ей, драконе, тук ли си? Излез!
-Сега, минутка - чуло се от пещерата.
Нещо гръмнало, някой недоволно завил, след което се появил самият дракон. На коня на рицаря не му издържали нервите и загубил съзнание. Рицарят се дръпнал назад и казал:
-О!
Градските жители единодушно твърдели, че чудовището, което похитило принцесата, било дълго десет сажена. Но драконът се оказал значително по-голям. Той излизал, излизал и никак не свършвал.
-Какво искаш? - троснато попитал драконът.
-Аз такова ... за принцесата ... тя тук ли е?
-За принцесата значи, аха! Почакай тук!
Драконът влязъл в пещерата и след минута измъкнал принцесата навън.
-На, взимай!
-Аааа! - заврещяло нещо в пещерата. - Аз си я намерих!
-Млъкни, змийче! - изревал страшно драконът през рамо. - Казах ли ти, да не носиш в къщи всякакви твари? Ето виж, и за нея се намери стопанин. Ти и без това вече имаш цял аквариум крокодилчета. Няма накъде да се обърнеш!
Той погледнал към рицаря и свил рамене:
-Малчуган, какво да го правиш! Ту котка от улицата ще прибере, ту овца. Сега и принцеса донесъл . А аз имам алергия към принцеси!
И гръмко кихнал в азбестовата си кърпичка.

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy