Омар Хайям, скръбният поет на Хорасан, седял сред златистите нарциси и пиел вино от глинена чаша, та дано забрави мирската суета. Внезапно се надигнал смерч. Опустошавайки всичко, което било на пътя му, той яростно се нахвърлил върху бедния Хайям. Замахвайки с невидима ръка, изтръгнал глинената чаша, разбил я и виното се разляло по земята. След това злият безумец с див писък се понесъл нататък.
Хайям ту мрачно поглеждал след отлитащия вятър, ту със съжаление се взирал в красивата животворна влага, която била погълната мигновено от алчната земя. И обръщайки взор към сините небеса, изрекъл Хайям, тъжният славей на хорасанските рози:
Ти разби чашата ми, всемогъщи Боже,
Райските врати ми затвори, всемогъщи Боже,
Драгоценната влага проля на камъните -
Видно е, препил си, всемогъщи Боже!
Стигнали до ушите на Бог жалбите и упреците на Хайям. Разсърдил се Бог, разгневил се, че някакъв смъртен се осмелил да се обърне към него с такива думи. И наказал Бог Хайям: пресушил устата му, езикът му онемял. И не могъл повече дума да изговори Хайям, сладкозвучният певец на всичко тленно.
Минало малко време. Хайям дошъл на себе си и усетил цялата тежест на наказанието, разкаял се и се обърнал към Бог така:
Кой, живеейки на земята, не е грешил? Отговори!
А който не е грешил нима е живял? Отговори!
С какво си по-добър от мен, ако за наказание на злото
Ответно зло си извършил? Отговори!
Стигнали до ушите на Бог словата на Хайям и се удивил от това, колко мъдро съди простосмъртния. Засрамил се сам от себе си и простил на поета, като го дарил отново с кехлибарно вино и дар слово.
Аветик Исаакян
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
20 февруари 2011 г. в 23:28
"Хубава чаша със вино,
чаша със хубаво вино.
Само в очи на наивник
знакът за равенство мина.
Даже бокалът да е златен,
става ли оцетът по-приятен.
Хубава чаша за вино,
нека е чаша от глина.."
Омар е спорен като поет,но е невероятен звездоброец.Повече е от всички рубаи на света.:-D
20 февруари 2011 г. в 23:44
... Пък аз съм доста спорна като преводач и подбирач на текстове. Дали е късно да се ориентирам към звездобройството, м? :D
21 февруари 2011 г. в 0:05
Спорен е, като Автор на поезията,достигнала до нас като рубаите на Хайам.А дали вече не си звездобройка,м?:D
21 февруари 2011 г. в 6:51
:D Не знам, нямам време да го осмисля, ще трябва някой друг да ми каже. Имам толкоз текстове за превод, че котка да бях, нямаше да ми стигнат животите. Хубаво, че отвреме навреме се налага да преинсталирам аварийно уиндоуса и си губя отметките, но не помага особено, трупам нови. :D