ПРИКАЗКА ЗА ТАЙНАТА

Имало една тайна. Тя живеела, както се предполага, в стара изоставена къща със скърцащо стълбище и счупено пиано до прозореца. Много ловци на тайни се опитвали да я открият. Не, не заради някаква облага, а просто ей така, заради авантюрата.
И къде ли само не търсили: в старата лула, която се търкаляла на лавицата на камината - изтръсквали я внимателно; удряли по прашните клавиши на пианото; всички книги в библиотеката преровили; на тавана се качвали и в подземието се спускали, ругаейки. Никъде не я намерили. А тайната висяла на съвсем видно място и нощем си шепнела със старата къща:
-Защо не ме виждат?
-Още не му е дошло времето.
-А то ще настъпи ли някога, моето време?
-А ти искаш ли да настъпи?
-Да ... не ... не знам.
-Помисли още.
-Ами ако ме разгадаят? Тогава ...
-Тогава какво?
-Тогава ще престана да съществувам - въздъхнала тайната.
-Именно, едно и също е.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

2 Response to "ПРИКАЗКА ЗА ТАЙНАТА"

  1. nana says:
    6 февруари 2011 г. в 18:35

    Никога не съм крила .Не се тревожа че съм ясна и прозрачна.Какво от това.

  2. Gloxy-Floxy says:
    6 февруари 2011 г. в 18:48

    :D Човек губи всякакъв интерес, какво!

Публикуване на коментар