Това се случило много отдавна, когато Бог току-що бил създал нашето слънце и му наредил да свети. Огледало се слънчицето наоколо и не видяло никого освен себе си. Никой, върху когото биха могли да паднат лъчите му. И попитало Бога:
-Но за какво ми е да светя и за кого? Как да разбера, че светя, като около мен няма никой, който да отразява светлината ми.
И тогава Бог създал най-различни по големина, цвят и плътност планети, за да поведат хоро около слънцето, въртейки се около него и около собствената си ос. Зарадвало се то, че има на кого да свети и засияло ярко, ярко.
Но веднъж, когато дарявало една планета със светлината и топлината на своята любов, се замислило, а свети ли в същото време на останалите планети. Насочило вниманието си към друга планета и видяло, че и тя е осветена. Но виждайки нея, загубило от поглед останалите, които не стояли на едно място, а се въртели около него, така че нямало как да разбере, достига ли до тях светлината му или не. Не се получавало едновременно да обърне внимание на всички. Усъмнило се слънчицето дали прави всичко правилно и помръкнало. Видял това Господ и го попитал:
-Какво се е случило с теб? Защо гасне светлината ти?
-Не мога да обхвана с поглед всички планети. И затова, когато виждам една от тях в светлина, не знам, светя ли в същото време на останалите или светя само на тази, която гледам. Може би ще разсееш съмненията ми, защото по-добре от мен знаеш какво и как?
-Ти все още не можеш да осъзнаеш влиянието си върху всички, но знай, че когато осветяваш една планета, ти светиш на всички, а решиш ли да лишиш от светлината си само една планета, лишаваш и всички останали. Всичко, което правиш за един, го правиш за всички.
Сергей Шепел
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
1 февруари 2011 г. в 9:00
Изгори,за да светиш... :)
1 февруари 2011 г. в 9:04
:)
1 февруари 2011 г. в 9:09
Не винаги осъзнаването е свързано с говор