детски терапевтични приказки и притчи
Имало едно Момченце. То било много печално и тъжно. Неговите майка и татко много работели, както повечето съвременни родители. Затова Момченцето прекарвало по-голямата част от времето с баба си. И родителите му липсвали много. Радостни били само тези дни, които прекарвало с мама и татко и те му носели подаръци. Но това не се случвало често, а и радостта от подаръците, кой знае защо, бързо изчезвала.
Една късна вечер Момченцето вече било в леглото, когато в стаята се чул шум. То даже не успяло да се изплаши и пред него се появил приказен елф.
-Кой си ти? - попитало Момченцето.
-Аз съм елф, който носи радост на тъжни момченца.
-О, - зарадвало се Момченцето - значи ми носиш подарък или мама и татко утре ще играят цял ден с мен!
-Не - отвърнал елфът.
Момченцето помръкнало.
-Слушай, Момченце, - казал елфът - майка ти и татко ти трябва да работят и правят за теб всичко, което им е възможно. А що се отнася до подаръците, погледни колко много имаш вече. Е, защо не си щастлив с тях? Та нали това са подаръци от родителите ти.
-Аз съм щастлив, когато ги получавам, но после щастието някак си отива и те не ме радват вече.
-Ето какво, - усмихнал се елфът - аз искам да ти разкрия нещо, което винаги ще ти носи щастие и радост. Но затова първо ще се пренесем в страната на малките елфи.
Елфът произнесъл магическа дума и те се озовали в приказното царство. Наоколо имало цветущи поляни и красиви къщички, около които играели мънички елфи. И всички имали щастливи, усмихнати лица.
-На какво се радват? - попитало Момченцето.
-Понаблюдавай ги и сам ще намериш отговор!
И Момченцето тръгнало от дом на дом, от полянка на полянка. На едно място по-голям елф играел с по-малките. Друг правел подаръци с мама и татко. Трети помагал да почистят и оправят вкъщи. Четвърти съчинявал весели истории за приятелите си. Всеки от тях правел нещо за другите.
Момченцето се намръщило и озадачено погледнало елфа.
-Още ли не си се досетил? - попитал той. - Добре, аз ще ти подскажа. Всички те дават радост на другите, дават своето приятелство, загриженост и помощ. Не получават, а дават! Най-големият подарък, най-голямата радост в живота е да можеш да правиш другите щастливи. Тази способност притежават всички, но не всеки знае за нея. И ти можеш да бъдеш щастлив непрекъснато, защото никой не те ограничава да раздаваш своята любов, грижа и топлина на другите.
-Тогава искам да остана тук и да бъда елф - казало момченцето.
-За да отдаваш душевна топлина и да се грижиш за другите, е достатъчно да си човек. А ти е време да се прибираш вкъщи - елфът произнесъл вълшебната дума и Момченцето се озовало у дома в стаята си.
То се свило на кълбо в постелята си и мислело за това, как няма търпение да настъпи утрешния ден. Може да нарисува картини за подарък на мама и татко, непременно ще помогне на баба в къщната работа и ще съчини весела история за съседското момче, което винаги е тъжно. И Момченцето заспало в предвкусване на утрешния ден, в който няма място за мъка и печал, където няма какво да чака и радостта и щастието зависят изцяло от него.
Марина Фатеева
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "НАЙ-ГОЛЯМАТА РАДОСТ В ЖИВОТА"
Публикуване на коментар