ПРИТЧА ЗА БЛАГОДАРНОСТТА

Когато сърцето е изпълнено с благодарност, всяка врата, която изглежда затворена, може да ни доведе до удивителни открития.
Малко жени са овладели основите на дзен. Ренгетцу е една от тях. Тя извършвала поклоничество и се озовала в едно село на залез. Помолила за подслон. Но жителите на селото захлопнали вратите си пред нея. Те били ортодоксални будисти и не пожелали да приютят жена, практикуваща дзен. Изгонили я от селото.
Нощта била хладна. Ренгетцу останала гладна и без подслон. Тя намерила такъв под вишна сред полето. Не можела да заспи заради студа. А и диви зверове бродели наоколо. В полунощ се пробудила от неспокойната си дрямка, като треперела от студ, и видяла в пролетното нощно небе разцъфналите цветове на вишната да се усмихват на замъглената луна.
Преизпълнена, победена от красотата, тя станала и се поклонила към селото. Благодарение на хората там, останала без подслон, но това и дало възможност да изживее тази великолепна нощ с цъфналата вишна и мъгливата луна.
Животът е великолепен и всеки миг пристига с хиляда и един подаръка за нас. Но ние сме толкова заети, толкова погълнати от мислите на желаещите си умове, че ги отхвърляме. Бог идва непрекъснато, но ние отказваме да го видим.
Човек става Буда, когато приема всичко, което донася живота, с благодарност.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

4 Response to "ПРИТЧА ЗА БЛАГОДАРНОСТТА"

  1. ivo_isa says:
    20 май 2011 г., 15:25

    Може и да е вярно... Но не винаги ;-)

  2. Gloxy-Floxy says:
    20 май 2011 г., 15:35

    ... или не винаги благодарността, която изпитва е дълбока и искрена ...? :)

  3. Анонимен Says:
    12 януари 2013 г., 13:30

    Притчата е прекрасна!Като изключим слабия превод, разбира се! Но това пък ни дава възможност самите ние да го претворим в мислите си. Сърдечно благодаря за удоволствието да се насладя на човешката мъдросс!

  4. Gloxy-Floxy says:
    12 януари 2013 г., 13:53

    Вярно, не е много издържан, сега като се загледах.

Публикуване на коментар