Притчите

Веднъж двама братя, Иван и Андрей, които живеели в съседни ферми, се скарали. Това бил първият сериозен конфликт помежду им за четиридесет години. Стопанствата им били взаимосвързани, но дошъл краят на тяхното сътрудничество. Всичко започнало от малко недоразумение, което преминало във взаимна обида, словесни престрелки и завършило с гробно мълчание от двете страни.
Една сутрин на вратата на Иван се почукало. Пред прага стоял дърводелец, който търсел работа.
-Да, имам работа за теб - казал стопанинът. - Виждаш ли ручея, който разделя ливадата? Допреди седмица това беше цяла ливада, но брат ми от злоба разруши с булдозер дигата на реката и сега ни дели вода. Искам от теб да построиш висока ограда, защото повече не желая да виждам нито стопанството му, нито лицето му!
Дърводелецът се съгласил и се хванал за работа. Започнал да мери и реже дъски. Иван го оставил и отишъл да се занимава със селскостопанските си дела. На залез, когато се прибрал от полето, дърводелецът бил приключил работа. Очите на Иван щели да изхвръкнат от учудване, челюстта му увиснала. Вместо ограда, над ручея бил издигнат мост. А още по-голяма била изненадата му, когато видял по моста към него да бърза брат му.
-Ти си направил това за мен след всичко, което ти причиних! - възкликнал Андрей.
Двамата се прегърнали на средата на моста.
Поканили дърводелеца да остане още да работи за тях, но той отвърнал: "Бих останал с радост, но имам още много мостове да построя!"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy