Притчите

Човек копаел ожесточено. Ямата ставала все по-дълбока. Избила вода и под нея най-накрая се показала глина. "Ето, това е, което ми трябваше!"- възкликнал човекът и започнал да вади ведра с глина на повърхността. Извадил десетки, докато около ямата изникнал висок куп глина. Тогава той излязъл горе и започнал да извайва от глината себе си.
Когато статуята била готова, човекът я огледал отвсякъде и се усмихнал уморено:"Сега ще ме запомнят задълго, мога да умра!"
... Минали години. Пътници, изнурени от жарките лъчи на слънцето, вадят ведра студена вода от кладенеца, пият донасита и казват с благодарност: "Какъв забележителен човек е изкопал този кладенец!"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy