СВЕТИ ГЕОРГИ И ЦИГАНИТЕ

Тръгнал св. Георги на кон към Йерусалим, а насреща му циганска каруца. На капрата седи черен циганин, конете подкарва.
-Накъде си тръгнал, циганино? - попитал св. Георги.
-Мисля тук наблизо шатрата си да разпъна - отвърнал той. - А ти накъде?
-Аз отивам в Йерусалим, Господа Бога да навестя, да видя как преживява.
-Бащице, спомни си тогава и за нас, циганите. Разкажи на Бога, че има и такива хора. Нека каже как да живеем, с какво да се занимаваме.
-Добре, - казал св. Георги - ще питам и по пътя наобратно ще мина да ви предам Божието слово.
-Неее, - поклатил глава циганинът - ние сме хора незначителни, ще забравиш за нас.
-Няма да забравя, какво говориш!
-Ще забравиш, ще забравиш!
А конят на св. Георги бил чистокръвен, сбруята била обсипана с драгоценни камъни, а стремената били от чисто злато. Хвърлил им циганинът едно око и казал:
-Знаеш ли, бащице, остави ми едното стреме. Ако го оставиш, като тръгнеш да се качваш на коня, веднага ще се сетиш. Ще си спомниш непременно, че и за циганите трябва да попиташ, как да живеят на тая земя, какво да вършат.
-Хитър си ти, циганино! - засмял се св. Георги. - Така да бъде, ще ти оставя стремето. Вземи! Но запомни, като се връщам, трябва непременно да ми го върнеш.
-Какво говориш, бащице! Всичко ще бъде наред. Ти само не забравяй за нас.
Продължил св. Георги нататък. Минал през едно село. Гледа, мъже дървена къща строят. Само една дъска още трябва да сложат, а тя къса и дупка остава. А те дърпат от двете страни, опитват се да я разтегнат.
-Какво правите, момчета? - изненадал се той.
-Ами нали виждаш, господине, опитваме се да разтегнем дъската, но не ще пущината!
-А аз на ваше място бих я разцепил и бих донадил колкото недостига. Но така и така отивам в Йерусалим при Господа Бога, ще питам как е най-добре да направите.
-Питай, господине, застъпи се за нас, безпътните!
Продължил св. Георги още по-нататък. Гледа два кладенеца, почти един до друг, а между тях ходят две жени с ведра и кобилици. Пълнят вода от единия кладенец, носят я до другия и я изсипват в него.
-Къде отиваш, красавецо?- подвикнали жените.
-В Йерусалим отивам, Господа Бога да видя.
-А ти го питай, защо така сме наказани? Няма ли да се смили и да ни пощади? Душа не ни остана вода да преливаме!
-Ще питам, със здраве!
Добрал се накрая св.Георги до Йерусалим. Отишъл при Господ, видели се. Разказал му св. Георги за чудесата, които видял по пътя. Първо попитал за мъжете, които разтягали дъската.
-Знам ги - казал Бог. - Наказах ги, защото от дъските, които им бяха дадени дом да построят, те и с дърва за огрев искаха да се запасят. Затова им казах: "Век ще разтягате тая дъска, но няма да можете да я разтегнете!" Предай им, че им прощавам греховете, но занапред да обуздават алчността си.
Попитал св. Георги и за жените между двата кладенеца.
-Те разреждаха издоеното мляко с вода и го носеха за продан на пазара, затова са наказани така. Прощавам и на тях, но прегрешенията си да не повтарят.
-Добре, всичко ще предам, както си казал - промълвил св. Георги и понечил да скочи на коня, но за малко да падне, нали го нямало едното стреме, та се сетил за заръката на циганина.
-Едва не забравих, Боже. Обещах на циганина да те попитам, как да живее по-нататък циганското племе на земята.
-Кажи на циганите, нека живеят по техния си закон. Къде ще измолят, къде ще изпросят, къде без питане ще вземат - тяхна работа. Така им предай.
Тръгнал св. Георги наобратно. Зарадвал жените при кладенците и мъжете с дъската, че Бог им прощава. Стигнал най-накрая и до циганския катун.
Наизскачали циганчетата:
-Св. Георги дойде, св. Георги дойде!
Излезли и големите.
-Е, какво каза Господ за нас? - попитал циганинът, който взел златното стреме.
-Каза да ви предам: където изпросите, където измолите, пък и където без питане вземете, всичко е ваше.
-Е, благодарим на Бога, че не е забравил за циганите и така добре се е разпоредил за нас!
-Ти, циганино, благодари на Бога, но и мен не забравяй. Върни ми златното стреме, че трябва да се прибирам.
-Ама ти какво, бащице?! Какво стреме? Никакво стреме не сме взимали, честен кръст, не сме! Гръм да ни удари, ако сме, децата ни щастие да не видят!
Така и останало златното стреме у циганите. Нали и Господ така повелил: където измолят, където изпросят, пък и където без питане вземат.

циганска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

2 Response to "СВЕТИ ГЕОРГИ И ЦИГАНИТЕ"

  1. LaSombra says:
    5 май 2011 г., 9:19 ч.

    Решили да приемат един цигански род в Комунистическата партия. Викат старейшината в окръжното при партийния секретар. Там в кабинета българското и съветското знаме. Започва партийният да обяснява какви са идеите на комунизма -- равенство, храна за всички... Старейшината го слуша, а очите му все в съветското знаме. Слушал, слушал старейшината, и по едно време казал:
    -- Всичко е много хубаво, ама имам едно условие, за да влезем в партията.
    -- Какво? -- попитал партийният.
    Старейшината посочил сърпа и чука:
    -- Тия инструменти да ги махнете от знамето!

  2. Gloxy-Floxy says:
    5 май 2011 г., 9:22 ч.

    :)

Публикуване на коментар