На енориашите на църквата, където проповядвал кюре Лакурсие, се наложило дълго да се молят за дъжд през есента на 1864-та. Сушата била страшна. Изворите пресъхнали, добитъкът измирал от жажда. Свещеникът решил да противостои на бедата с молитва. В съседно село се получило, ето защо и той не губел надежда.
И наистина, една вечер към седем започнали да се събират облаци. Затлачило се небето. Кокошките се сгушили в кокошарниците, котките изчезнали от улиците. Целият Сен Медар, така се казвало селото, където Лакурсие бил свещеник, почувствал, че идва буря. И тя започнала, но каква ти буря - истински ураган! Вихър, порой, даже къщите едва се удържали на основите си. Къщата на свещеника не устояла. И не само че вятърът отнесъл покрива, а и кюрето излетяло. Иначе бил човек солиден и охранен, а тук - като перушинка. Преобърнал се няколко пъти във въздуха, а после вихърът го понесъл към църквата. За малко да се вреже в камбанарията. Но тя рухнала от силата на вятъра, а свещеникът паднал в гробището до отчупеното петле-ветропоказател.
И ако цяла нощ не валяло като из ведро, можело и да не се свести повече, но така лека-полека дошъл на себе си бедничкият. А на сутринта, когато го намерили енориашите, го чули тихичко да си мърмори: "Господи, аз, разбира се, ти благодаря, но не молех за толкова много!"
"Легендите на Нова Франция"
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
3 май 2011 г. в 23:12
Всичката Му работа е такава...