Притчите

... В друго село в някаква къща - българска бе - чуха кавга. Отбиха се: мъж биеше жена си. Пуснаха се, като видяха гостите; жената отиде да шета; мъжът се оплака:
-Работлива е, чистница е, ама много говори: на три с триста отвръща!
Стана Петър, отиде при нея; и тя се оплака:
-Чистник е, работлив е, ама много ме бие: на три думи с триста тояги отвръща!
Пък Петър:
-Аз ще ви помогна! Омеси питка, стопанке, кокошка опечи, винце наточи! Иди, стопанино, донеси стомна вода от кладенчето, дето изтича до корубестата бука!
Седнаха; хапнаха питка с кокошка, пийнаха винце; Петър подаде стомната на бъбривата булка:
-Ето цера! Като вземе да ти гълчи мъжа ти, стопанке, ще вземеш в уста глътка от тая вода и ще я глътнеш, когато му мине ядът! Докато свършиш стомната, всичко ще се оправи!

Из романа "Хитър Петър" на Георги Марковски

Притчата по произход е суфийска, но тази интерпретация някак ми звучи по-адекватно към нашия манталитет, затова реших да публикувам нея, вместо да превеждам по-автентичния вариант. В романа са включени и няколко други източни притчи. И въобще като цяло е доста интересно конструиран. Аз го имам в издание от 1988 г., но е преиздаван наскоро, можете да прочетете анотации в нета.

Публикувано от Gloxy-Floxy