ЛЕГЕНДА ЗА КЕКСА

От доста време ми се иска да се отблагодаря по някакъв начин на кулинарните принцеси на блогосферата, които всеки ден радват очите ни с техните творения, дават ни идеи, когато сме се изчерпали и хм, ни стимулират апетита, за което не съм им чак толкова благодарна. :D
И, естествено, възнамерявах да го направя с приказка, но се оказа, че "вкусните" са кът. Затова ще си позволя да копирам "легендата" за кекса от другия си блог, още повече е превеждана и публикувана по времето, когато не познавах никой от хората, с които сега контактувам в блогосферата и социалните мрежи, така че ще е нова за повечето читатели. :)
За вас - Ина, Кате, Илианка, Димитрана, Ивейн, Тони, Йоана, Ива, Di_ani, Мария, Танита, Еос, Нанита, Пеп-чо, Шаренийка, Русанка, Анди .
Благодаря! :)

В стари времена, живял в едно село беден момък. Стара къщурка и късче земя, това било всичко, което притежавал. Трудел се от зори до здрач на полето, за да може да се изхрани. Но реколтата била оскъдна. Един ден намерил на нивата си мъничка птичка. Тя лежала на земята със счупено крилце и загивала.Момъкът я взел вкъщи, стоплил я, нахранил я и започнал да лекува счупеното и крилце. Птичката оздравяла и дошло време да я пусне на свобода. На прощаване тя казала на момъка:
-Виждам колко бедно живееш. Но имаш добро сърце и аз ще ти помогна. Ето ти това вълшебно зрънце. Зарови го в земята и кажи вълшебните думи:"Крекс!Пекс!Фекс!" Сутринта ще видиш какво е станало.
С тези думи птичката размахала крила и отлетяла, а на перваза останало да лежи малко пшеничено зрънце. Момъкът го взел внимателно и грижливо го посял в земята.
-Крекс!Пекс!Фекс!-произнесъл магическите слова и се прибрал вкъщи.
На сутринта се събудил, погледнал през прозореца и прошепнал:
-Не може да бъде!
На мястото, където вчера посадил зрънцето, се извисявало огромно дърво, а на клоните му висяли някакви невиждани плодове. Момъкът се приближил и видял, че плодовете са малки кръгли питки, които вдигат пара и изпускат просто възхитителен аромат. Изумен той погледнал надолу и видял под дървото голяма маса, сервирана за чай.
-Как апетитно мирише!-възкликнал младежът.-Ще опитам една питка, трябва да са вкусни!
И той откъснал една питка от най-близкия клон. Едва го направил и на нейно място се появила друга.Момъкът отхапал едно парченце и възкликнал отново:
-Нищо по-вкусно не съм ял през живота си! Сега ще поканя цялото село и ще си направиме пир!
Не минал и час и всички жители на селото седяли около голямата маса, угощавали се с вкусните питки и пиели чай. И колкото и питки да беряли, на тяхно място израствали нови, още по-сладки и по-вкусни от предишните.
Когато се заситили, под сянката на разлистеното дърво, момъкът им разказал удивителната история за птичката, зрънцето и вълшебните думи.
-И какви бяха тези думи?-попитал един от старейшините.
-Крекс!Пекс!Фекс!
-Хм!Крекс!Пекс!Фекс!-замислил се старецът.-Нека да не "крекс", да не е "фекс", ... нека да е просто КЕКС! Така от днес ще наричаме тая малка питка, която може да нахрани цялото село.
Всички се съгласили и от тоя ден жителите на селото никога повече не разбрали какво е глад. А на света се появил кексът, който и досега обичат и малки, и големи.

Публикувано от

20 Response to "ЛЕГЕНДА ЗА КЕКСА"

  1. Ивейн says:
    30 октомври 2010 г., 10:45

    Хубаво начало на деня ми!
    Благодаря!

  2. merryy says:
    30 октомври 2010 г., 11:02

    Благодаря за хубавата притча:)Всичко чета с интерес,но тази я чета за пръв път и много ми хареса.

  3. Gloxy-Floxy says:
    30 октомври 2010 г., 11:05

    :) И аз благодаря!

  4. Raina says:
    30 октомври 2010 г., 18:24

    Глокси-Клокси-Флокси :)))))

  5. Gloxy-Floxy says:
    30 октомври 2010 г., 18:31

    :D :P

  6. shareniika says:
    30 октомври 2010 г., 20:54

    Благодаря, Глокси-Флокси!
    За мен е удоволствие да наминавам при теб!
    :)

  7. Gloxy-Floxy says:
    30 октомври 2010 г., 21:01

    :) Радвам се, Шаренийка!

  8. DSdiva says:
    1 ноември 2010 г., 16:33

    Аууу, Глокси, много мило от твоя страна, че си ме наредила в тези знатни редици :D
    Удоволствието, да те чета, споделям с приятели, все се намира по някоя притча, която да подхожда на определен момент. Благодаря, за което ! :)

  9. Gloxy-Floxy says:
    1 ноември 2010 г., 16:35

    :D Благодаря и аз!

  10. Nanita says:
    2 ноември 2010 г., 9:23

    Оле.....и аз съм тук! Неочаквано е за мен и много ме развълнува.Благодаря ти Глокси!
    Удоволствие за мен е да посещавам това чудно място.
    Усмихната и спорна седмица!

  11. Dimitrana S. says:
    2 ноември 2010 г., 9:37

    Вкусна приказка :-)))

    Благодаря за увлекателната и сладка история, Глокси! Ще я спомена в блога си при публикацията на някой кекс/кексчета :-D

    Поздрави и пожелания за здрава и усмихната, уютна и вкусна есен :-)

  12. Gloxy-Floxy says:
    2 ноември 2010 г., 12:06

    :) Да ви се връща, момичета!

  13. Еoc says:
    4 ноември 2010 г., 21:56

    Благодаря за приказката, усмихна ме :)

  14. Gloxy-Floxy says:
    4 ноември 2010 г., 23:29

    :) Пак заповядайте!

  15. Tony says:
    11 ноември 2010 г., 9:50

    Благодаря за чудесната и много интересна приказка, Глокси!
    За мен е чест да съм наредена сред всички тези кулинарни фурии! Радвам също така, че успявам да дам идея или пък да стимулирам нечий апетит :Р

    Вкусни, спорни и много усмихнати да са дните ти!
    :)

  16. Gloxy-Floxy says:
    11 ноември 2010 г., 12:27

    :) Благодаря, да ти се връща!

  17. Iliana says:
    2 декември 2010 г., 14:04

    И аз съм била тук... Но виждам чак днес :(
    Благодаря ти от сърце!

  18. Gloxy-Floxy says:
    2 декември 2010 г., 15:30

    :) Не се притеснявай, Илианка! Винаги си добре дошла!

  19. Dani says:
    2 декември 2010 г., 20:18

    И на мен ми хареса :)
    Поздрави!

  20. Gloxy-Floxy says:
    2 декември 2010 г., 20:46

    :) Равам се!

Публикуване на коментар