ТЪГА И НЕЖНОСТ

На Мелиса - Нежност! :)

По сребърната лунна пътека, устремена към небето, с отпусната глава и тежко въздишайки, бавно се изкачвала Тъгата. И там, където лунната светлина отначало избледнявала, а после се разтваряла в първите плахи проблясъци на утринната зора, тя се срещнала с Нежността, която вървяла и сияела - цялата, от главата до петите.
"Здравей, скъпа сестричке! Колко отдавна не сме се виждали!" - едва не се разплакала Тъгата.
"Хей, как се радвам да те срещна! Но защо плачеш?" - ласкаво попитала Нежността и крепко я прегърнала.
"Разбираш ли, толкова ми е тежко да оставя човека тогава, когато още съвсем не е ясно какво ще се случи с него по-нататък? Той така дълбоко е страдал и толкова искрено е плакал. Но дали сърцето му е успяло да се открие, за да можеш ти да осветиш всички тъмни ъгълчета, да излекуваш душевните рани, да го примириш с действителността и да пробудиш в него потребност от Любов? Това би значело, че трудът ми не е бил напразен ...
Аз си тръгвам и той остава насаме със себе си - пречистен, но все още необновен ... Това състояние така напомня на миг затишие, замиране на всичко във Вселената, преди раждането на Новия Ден! Но вечните Смяна и Обновление, естествени и неотменни в Природата, са толкова болезнени и непредсказуеми в човешката душа ...
Не знам, имало ли е смисъл да изтърпя толкова болка и отчаяние, сълзи и жалби? Само ако ти беше наблизо! Понякога ми е толкова тежко от тези съмнения, че ми се ще да помоля Бог за друга служба."
Те замълчали за кратко, притиснали рамо една в друга.
После Нежността замислено казала:"Толкова добре те разбирам! Пристигам при човека и не зная, ще отвори ли сърцето си към мен? Ще видя ли, как се заражда в очите му топъл, жив блясък? И съвсем рядко ми се удава да се насладя на блаженна усмивка, да чуя думи на любов към живота, хората и Бога! И тогава се радвам за човека и заедно с него.
Но ... Но това не може да трае вечно, колкото и да ни се иска! Понякога този миг е толкова кратък, че човекът даже не е успял да осъзнае какво се е случило с него и отново се е втурнал в предишното бясно преследване на призрака на щастието.
Уви, нерядко аз си тръгвам и не знам, имало ли е смисъл в моето идване? Останала ли е светла следа в душата човешка? Ще стане ли човекът поне мъничко по-друг? Често и аз се измъчвам за това."
Тя въздъхнала и веднага ласкаво се усмихнала:
"Но, независимо от всичко, всеки път Бог ме праща след теб, при всеки човек, който си навестила. И нима той не се е изменил за времето на твоето присъствие - не е станал по-чист, по-умиротворен, по-спокоен?
Та нали ти, Тъга, помагаш на човека да се спре и да се вгледа в преживяното. Да се замисли не е ли обидил някого? Дали си е струвало да се обижда на някой? Да си спомни, колко често не е ценил това, което има? И да се освободи от всичко дребно, ненужно и безсмислено.
Нима не Тъгата е причина за благодатните сълзи, които като дългоочакван дъжд измиват прашната, загрубяла в гонитба на дребни изгоди, човешка душа?! За да стане отново жива, топла, възприемчива към Доброто и Светлината, разделила се с товара на останките и предразсъдъците от своето минало. Изпитала от това огромно, с нищо несравнимо облекчение! И усетила Тишината вътре в себе си. А в тази Тишина би разцъфнала пъпката на Нежността, прекрасното цвете, което до идването на Тъгата и било затрупано със смет, тъпкано и забравено. И силата на тази нежност зависи от дълбочината на преживяната печал.
На това служим - на мига, когато в притихналата душа, измита със сълзите на светлата тъга, разцъфва нежността."
Сърдечно се простили една с друга Тъгата и Нежността. И тръгнали в противоположни посоки. Нежността - натам, откъдето току що дошла Тъгата. А Тъгата - натам, където отдавна не била надниквала Нежността ...
Понякога Нежността така бърза при зова на откритата душа, че идва при човека, преди от него да си е тръгнала тъгата. Сестрите се радват на срещата. Хващат се за ръце. Прегръщат човешката душа от две страни и се издигат заедно с нея ... до Върха на Блаженството.

И.Кузина

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

8 Response to "ТЪГА И НЕЖНОСТ"

  1. Лилия says:
    10 октомври 2010 г., 17:50 ч.

    Много е нежна и искрена.Харесва ми.А аз бях нагости на Айайнджело и затова отсъствах

  2. БоБи says:
    10 октомври 2010 г., 20:41 ч.

    Ах тази Лилия,Гледам и тук се понавърта.
    Странно,ама нещо не мога да разбера коментарите й.
    И при мен се появява и винаги звучи доста странно...
    Иначе благодаря,че харесваш историите ми Gloxy-Floxy.Радвам се,че съм успял да предизвикам интереса ти...

  3. Hexemexe says:
    10 октомври 2010 г., 21:02 ч.

    Много силна!

  4. Gloxy-Floxy says:
    10 октомври 2010 г., 21:02 ч.

    :D Бот?

    Няма защо!:)

  5. Gloxy-Floxy says:
    10 октомври 2010 г., 21:04 ч.

    Благодаря, Hexemexe!
    ... Ами Мел си я заслужава! :)

  6. Vaniliya says:
    10 октомври 2010 г., 22:33 ч.

    Харесва ми,браво!

  7. Gloxy-Floxy says:
    10 октомври 2010 г., 23:21 ч.

    :) Благодаря!

  8. Анонимен Says:
    11 октомври 2010 г., 13:17 ч.

    НЕЖНОСТТА СПОХОЖДА НЕЖНИТЕ И КРАСИВИ ХОРА,А ТЪГАТА СЯКАШ ГИ ПОДКАНЯ ДА СИ ПРИПОМНЯТ,ЧЕ ИМА И ЕДНИ ДРУГИ ХОРА,КОИТО ОБИЧАЙНО СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ ДОБРОТАТА НА НЕЖНОСТТА,КОЯТО ВСЕ СИ МИСЛИ,ЧЕ ВСИЧКИ НОСЯТ НЕЙНИТЕ МИСЛИ И ЧУСТВА И СЕ ПРЕДОВЕРЯВА,НО ПОНЯКОГА ЧОВЕКА СРЕЩУ ТЕБ Е ЕДИН ОБИКНОВЕН ЧОВЕК ОТ МНОЖЕСТВОТО,КОЕТО Е ИЗБЪЛВАНО ОТ НАШЕТО НЕВЕЖЕСТВО И ПРОСТОТИЯ!ТА ,ЗАТОВА ПОНЯКОГА ОЩЕ ТЪГАТА НЕ СИ Е ОТИШЛА И НЕЖНОСТТА БЪРЗА ДА ПОПРАВИ СТОРЕНОТО,А ТЪГАТА СЕ ЗАПЪТВА В НЕЙНАТА ПОСОКА,ЗА ДА ПОКАЖЕ НА ТЕЗИ ,КОИТО ПРЕКАЛЕНО ДЪЛГО СА СЕ НАСЛАЖДАВАЛИ НА НЕЖНОСТ И БЛАЖЕНСТВО,ЧЕ ТО НЕ Е ВЕЧНО И ИМА КОЙ ДА СТЪПЧЕ ЦВЕТЕТО И ТО НЕЗАБЕЛЯЗАНО ДА БЪДЕ ПОКРИТО С МРЪСНИ И КАЛНИ ПОТОЦИ,КОИТО ИЗМИВАЙКИ ВСИЧКО ПО ПЪТЯ СИ ИСКАТ ДА ПОПИЯТ В ЗЕМЯТА НО НОСЯТ И ТИНЯТА...И ТАКА ВСЕКИ В ТОЗИ ЖИВОТ ПОЛУЧАВА УРОЦИТЕ СИ ОТ ЖИВОТА...

Публикуване на коментар