Притчите

Майка'95 заспа в нощта преди Деня на майката, след като беше прекалила с шоколадовия мус и останалите от децата сандвичи. В такива нощи около спящата се завърта вихрушка от кошмари, в които призраците се явяват на тройки, като мъчителите на Ебенезер Скрудж. И така стана. Първият призрак се изправи застрашително до леглото със сбръчкани ръце, оковани във вериги от тесто. Това беше тантуреста, посивяла фигура със застинала усмивка. Косата и беше разделена в средата, широката и гръд беше покрита с бяла престилка, а около нея се носеше приятен мирис на курабийки.
"Аз - каза тя непринудено - съм призракът на Майката от миналото. Образът от картичките за Деня на майката е моят."
"Какво си направила?" - попита спящата.
Призракът навири нос.
"Правила ли? Аз печах хляб и сладкиши. Сама приготвях сладката и туршиите си. Ставах призори, за да има топла закуска. Пеех, докато търках стъпалата пред къщата. Шиех ризки за бебетата си, учех ги да четат и пишат и никога не пропусках да прочета нещо от Библията преди лягане. Дванайсет години бях винаги пред училищния праг, а щом съкровищата ми напуснаха дома, им раздадох пощенски марки, за да изпращат прането си в къщи. Аз бях душата на семейството." Тя млъкна и подсмръкна.
Спящата изчака малко и скромно попита:
"И какво стана с теб накрая?"
Призракът отново подсмръкна, този път по-шумно.
"Когато децата израснаха, съпругът ми хукна подир една фльорца" - каза тя мрачно. - "Рече, че с мен нямало какво да си говори. Бях на четирийсет и пет и не можах да си намеря работа, защото ми казаха, че не умея нищо да правя. Да!"
И изчезна внезапно, оставяки след себе си само лек дъх на колосан. Появи се втори призрак, който нервно сновеше насам-натам, докато говореше. Беше облечен в изряден бизнес-костюм и усукан чорапогащник с бримки, който непрекъснато опъваше по навик. Държеше дипломатическо куфарче, карта за градския транспорт и три найлонови торбички, в които бяха напъхани ролка тоалетна хартия, парче релса от детско влакче, една зелка, спагети и книжка за стреса, джобен формат. Поглеждайки часовника си, това същество заговори бързо:
"Аз съм призракът на Майката от настоящето, ясно ли е? Два пъти излизах в майчинство и двата пъти се върнах на работа след три месеца. Открих чудесна ясла, наистина чудесна. Само че искат точно в пет и половина да няма вече деца, а училищните занятия свършват дори още по-рано, така че Деймиън трябва да има ключ, а аз трябва да летя, ако вечерното съвещание е продължило по-дълго. Освен това вярвам, че времето, прекарано с децата, трябва да е пълноценно, а вие? Така че вечер четем "Лъвът, вещицата и дрешникът", правим слънчеви часовници от картон и учим заедно италиански; естествено, в четвъртък е урокът по цигулка, но проблемът е, че когато се наложи да остана по-дълго в службата, пропускаме началото на часа и учителят ми се сърди, особено ако не съм карала детето да се упражнява достатъчно, а в събота сготвям за цялата седмица и слагам всичко във фризера, защото смятам, че храната трябва да е домашно приготвена, нали така? Само че имам много служебна работа за вкъщи, а пък трябва да пера доста на ръка, защото пералнята не е в ред, а техниците не работят през уикенда ..., но си купих този нов миникомпютър, всичко е въпрос на експедитивност ..."
Спящата я прекъсна:
"И какво стана с теб накрая?"
"Ами все още работя - нервно потръпна призракът. - Синът ми Деймиън стана будистки монах, а Джокаста живее на квартира, пише стихове и твърди, че моят начин на живот е направо отвратителен и материалистичен. Но и двамата винаги се радваха на достатъчно време, прекарано пълноценно с тях. А аз запазих правото си на пълна пенсия."
В кошмарната просъница Майка'95 си помисли, че едва ли има нещо по-страшно от това. В този момент с тежки стъпки се появи ужасяваща фигура с блуждаещ поглед. Беше чудо невиждано: ни човек, ни робот, оплетена в жици, с ръчки, вратички, копчета, лостове, тонколони и прочие. Но от центъра на всичко това ечеше човешки глас.
"Аз съм призракът на Майката от бъдещето - прозвуча мрачен глас. - Отхвърлям грешките на миналото. Отказах да бъда грижовна домашна робиня, отказах да бъда смазана от вина работохоличка. През 1991 г. Европейската общност разпореди да се върна на работа, където уменията ми били необходими. Но авторите на статии по списанията ме уверяваха да не се чувствам виновна и да прехвърлям задълженията си на другите. И аз ги прехвърлях."
"Кои?" - запита развълнувано спящата.
"Всички! - призна призракът гордо. - Дори по време на контракциите си успях да напиша цял годишен доклад, защото ми направиха епидурално цезарово сечение в частна клиника, за да не губя ценното си време в напъни. Сега си имам електронна бавачка, купуваме полуготова храна за микровълновата фурна и използваме чудесен каталог по пощата, който подбира играчките по психологически показатели, опакова ги и ги изпраща точно навреме за рождените дни. Миналата година и двамата получиха уокмени и касетки с приказки, така че сега нямам грижи преди лягане. За награда им се разрешава да се обадят на "Телефона на доверието" и да споделят проблемите си с чудесните специалисти, терапевти и какви ли още не."
"А те как намират цялото това прехвърляне на задължения?" - запита спящата.
"За естествено - прокънтя кухо гласът в празната сърцевина на създанието. - Когато имат някакви проблеми в училище, получавам факс, с който ме известяват за определения от компютъра час с психолог. Натискам няколко бутона на електронната бавачка и програмирам любимата им вечеря в микровълновата, както и любимото им филмче, в случай, че иската да гледат нещо. - Внезапно гласът се промени. - Почакай ... има проблем... Бавачката се повреди... внимание... дистанционното не дава контакт... пробив в системата... Пробив в системата... Повреда, внимание..." Някъде изплака дете.
Майка'95 беше много щастлива, когато се събуди сред обичайния хаос от купчини неизгладени дрехи, смачкани училищни картички, изстинали сандвичи и изветрял чай върху приготвения с любов поднос, поднесен със стръкче жълт нарцис, и усещането за малките топли телца, които пропълзяват и се сгушват в леглото и. Тя реши да изостави всички опити за постигане на съвършенство, личностно развитие и максимално ефективно запълване на дневното време и да се примири с живота, такъв какъвто беше в действителност. Както правим всички.

Либи Първис
из "Как да не сме идеалното семейство", изд. "Обсидан"

Публикувано от Gloxy-Floxy