Едно куче яростно гонело опашката си. Оставайки без сили, то прекратило преследването и легнало да си отдъхне, като се свило на кълбенце. Изведнъж забелязало, че в тази позиция опашката е под самия му нос. Злобно впило зъби в нея, примряло от болка и я пуснало.
-Налага се да се направи извод,-казало си то само-че преследването е по-сладко от обладанието.
Публикувано от Gloxy-Floxy
1 ноември 2009 г. в 18:38
Изводът не е в правилната плоскост...
10 ноември 2009 г. в 23:12
Добре, разбрах колко те дразни :).
Нарочно не преведох смислово "обладанието", защото ми беше по-благозвучно.
Иначе обладание-физическо притежание-придобиване-постигане на преследваната цел.
Така става ли?
17 ноември 2009 г. в 22:58
Може би... но след тази асоциация, всичко ми се разфокусира :-)
Очевадната поука според мен е, че трябва да можеш да предвиждаш последствията от действията си. Или поне да опитваш...Но вероятно е трудно за слепците да видят и за глухите да чуят.
17 ноември 2009 г. в 23:33
:) Това, да ги предвидиш, ... не е достатъчно.
18 ноември 2009 г. в 22:46
Знаещият е подготвен...
19 ноември 2009 г. в 8:30
:) Дали наистина?
19 ноември 2009 г. в 15:26
:-) Приятно е да се разговаря с теб...
Но темата е дълга и многопластова.
19 ноември 2009 г. в 16:33
:)) А когато се разговаря чрез кратки изречения, завършващи с моноготочия ... става многопластова на степен.