КАМЪКЪТ, КОЙТО ГОСПОД НЕ МОЖЕ ДА ПОВДИГНЕ

Живял на земята човек и един ден, както си е ред, починал. Тогава погледнал себе си и много се изненадал. Тялото му лежало на леглото и му била останала само душата. Голичка, напълно прозрачна, всичко в нея се вижда. Човекът се разстроил, станало му някак неприятно и неудобно. Всички мисли, които имал в съзнанието си, плували в душата му като разноцветни рибки. Всичките му спомени лежали на дъното на душата - избери си и гледай. Сред тези спомени имало красиви и добри, които е приятно да вземеш в ръка. Но имало и такива, че на самия човек му ставало страшно и неловко. Той се опитал да отърси душата си от грозните спомени, но не успял. Тогава се опитал да сложи хубавите спомени по-нагоре. И тръгнал по определената му пътека. Бог отправил към човека един мимолетен поглед и не казал нищо. Мъжът решил, че Бог е зает и не е забелязал лошите спомени, зарадвал се и влязъл в Рая. Бог не го спрял. Минало известно време и човекът се върнал при Бог.
- Защо се връщаш? - попитал Бог. - Аз не затворих за теб вратите на Рая.
- Господи, - казал мъжът - не се чувствам добре тук. Страхувам се да се движа - толкова малко доброта има в душата ми, че тя не може да покрие лошото. Страхувам се, че всички могат да видят колко съм недостоен.
- Какво искаш? - попитал Бог.
Тъй като е Създател на времето, имал в изобилие, за да отговори на всички въпроси.
- Ти си всемогъщ и милостив! - казал човекът. - Видя душата ми , но не ме спря, когато се опитах да скрия греховете си. Смили се над мен отново, махни от душата ми всички лоши неща, които са там!
- Очаквах доста различна молба - отговорил Бог. - Но аз ще направя каквото искаш.
И Бог извадил от душата на човека всичко, от което се срамувал. Извадил от паметта измените и предателствата, подлостите и низостите, лъжите и клеветите, алчността и мързела. Но забравяйки за омразата, човекът забравил за любовта, забравяйки за падението, забравил и за възвисяването. Душата стояла пред Бога и била празна, по-празни даже от момента, когато човекът се бил родил. Милостивият Бог върнал на душата всичко, което и отнел. Тогава човекът попитал отново:
- Какво да правя, Господи? Ако доброто и злото са преплетени в мен, къде да отида тогава? В Ада ли?
- Върни се в Рая - отговорил Създателят. - Аз не съм създал нищо освен него. Адът носиш в себе си.
Човекът се върнал в Рая, но скоро отново се явил пред Бог:
- Създателю, чувствам се зле в Рая. Ти си всемогъщ и милостив. Смили се над мен, прости ми греховете.
- Очаквах друга молба - отново отговорил Бог. - Но ще направя каквото искаш.
И Бог простил на човека всичко, което той бил извършил.
Човекът се върнал в Рая за пореден път. И за пореден път след време се явил пред Бог.
- Какво искаш този път? - попитал Бог .
- Създателю! - казал мъжът. - Зле ми е в Рая. Ти си всемогъщ,милостив и ми прости . Но аз сам не мога да си простя. Помогни ми!
- Тази молба очаквах- отговорил Бог. - Но това е камъка, който не мога да повдигна.

Публикувано от

1 Response to "КАМЪКЪТ, КОЙТО ГОСПОД НЕ МОЖЕ ДА ПОВДИГНЕ"

  1. ivo_isa says:
    5 октомври 2009 г., 0:36

    Лошо е, че е съвсем непозната. По-лошо е, че мнозинството не би се трогнало, ако е истина :-(

Публикуване на коментар