ПРИНЦЕСАТА И СЪРЦЕТО

По заявка на Руми (Змията) и за серията "Метлата" на Савлена.

Живяла някога Принцеса. Просто Принцеса. Тя даже не била прекрасна. И не живеела в тридесет и деветото кралство, а в напълно нормална държава. И не в прекрасен каменен замък, а в многоетажен панелен блок. Не носела пищни рокли, а предимно дънки с ниска талия. Не умеела да бродира. Но въпреки всичко била истинска Принцеса, защото умеела да обича и вярвала в приказки.
И, разбира се, имала свой Принц. Той нямал кон и бойни доспехи. И тя не го чакала на прозореца да се върне от война или от турнир. Живеели заедно и се обичали.
Само едно нещо помрачавало щастието и: Принцът бил омагьосан. Не, той не бил превърнат в чудовище, нито му било отнето сърцето, даже не се превръщал в нещо друго след залез слънце. Той просто не знаел, че е Принц. А Принцесата знаела, но също била омагьосана и не можела да му каже, че той е истински Принц.
Принцесата много силно вярвала в чудеса. Навярно защото била Принцеса, а само истинските Принцеси вярват в чудеса и обичат омагьосани Принцове.
Но явно магията била много силна.
А Принцесата знаела, че ако нейният Принц никога не узнае, че е Принц, няма да може да стане Крал, а тя - негова Кралица. Но Принцесата не е никаква Принцеса без вълшебства, нали? Нейната баба била истинска Велика Магьосница и и оставила в наследство чудесни карти. Те умеели да говорят и никой друг, освен нея, не можел да ги чуе. И Принцесата решила да ги попита, как да се избави от това страшно проклятие. Като останала сама, тя поредила картите и попитала Дама Пика, която е най-авторитетна в магиите:
-Кажи ми, кой е омагьосал моя Принц?
-Не виждам черна магия тук - смутено отвърнала Дама Пика.- Повярвай ми, ако имаше, със сигурност щях да я видя!
-Какво да правя тогава?-разплакала се Принцесата.
Картите печално зашумяли и се събрали обратно в колодата. Те не можели да помогнат на Принцесата. За тях, вълшебните, и без това било достатъчно печално, че последното омагьосано кралство изчезнало много, много отдавна, а в реалния свят за магията просто не се намерило място ... А Принцът, всъщност, не бил омагьосан. Той бил просто Реалист. А Реалистите не вярват в приказки. И в Принцеси също не вярват.
Изведнъж в тишината се разнесъл гласът на Дама Пика:
-Бедното дете! Може би твоето Сърце ще може да ти помогне!
Принцесата оставила картите и се вслушала в Сърцето си:
-Кажи, неспокойно мое, как да разваля магията над моя Принц?
Сърцето и се развълнувало в гърдите:
-Не зная, господарке. Аз мога само да бия много силно, когато той е наблизо. Може би тогава неговото Сърце ще ме чуе и ще отвори очите на стопанина си. Само че, ако бия много силно, ... тогава може да изгоря.
-Моля те, направи го! Той трябва да чуе!
-Добре, господарке - отвърнало Сърцето.
То започнало да бие гръмко, когато Принцът е наблизо и уморено замирало, когато се отдалечавал. И един ден изгоряло. Без следа. И тя забравила, че е Принцеса. И това, че има вълшебни карти. И това, че вярва в приказки.
Не, тя не умряла. И не се разделили с Принца. Те все така живеели в малкото си кралство. Просто ... приказката свършила.

Публикувано от

3 Response to "ПРИНЦЕСАТА И СЪРЦЕТО"

  1. byrkanica66 says:
    17 октомври 2009 г., 22:51

    Благодаря сега мога да си лягам!

  2. Gloxy-Floxy says:
    17 октомври 2009 г., 22:54

    :)Прочете си приказката за лека нощ, сега спинкай!
    Цунки!

  3. Savlena says:
    18 октомври 2009 г., 0:26

    Глокси,нека вашето вълшебно царство и мир не умира!Нека и принца,неосъзнаващ ролята си не се пробужда!Просто -обичай го и се радвайте на това царство,което имате и сте създали заедно с децата ви и щастието ви!Бог да ви закриля и пази!Страхотно е и е твое изцяло!!!Имаш номинация за приза"турбо-метла"!+

Публикуване на коментар